О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 423
София, 03.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 534/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1424 от 05.10.2017 г. по в. гр. д. № 1346/2017 г. Варненски окръжен съд е потвърдил решение № 1253 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 6383/2016 г. на Варненски районен съд, с което е прието за установено по отношение на [община], че К. И. Д. и Р. Н. Д. не са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2517.2534 по КККР на [населено място], с о „М. рид, Б. ч. и Д.”, с площ от 654 кв. м. и граници: имоти с идентификатори 10135.2517.9610 и 10135.2517.5050 и е отменен констативен н. а. № 105, т. І, рег. № 4559, дело № 90/2015 г. на нотариус Роза К. , рег. № 212 на НК.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от К. И. Д. и Р. Н. Д., чрез процесуалния им представител адв. Д. А. с оплаквания за неправилност и противоречие с материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационна проверка по два въпроса: 1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 25 ЗСПЗЗ за новообразуван имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съставляващ част от стар имот по предходния план и по П., когато в разписния лист към ПНИ и П. той е записан с неидентифициран собственик, стария имот по П. също е записан с неидентифициран собственик, но по стар план за същата местност, действал при кооперирането на имотите, е бил записан на физическо лице и не е установено този имот да е бил коопериран в ТКЗС или друга подобна организация, няма данни да е предоставян за ползване на основание актове на МС; 2. Може ли да се придобие по давност новообразуван имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ от физическо лице, който имот съставлява част от стар имот по П., за който няма данни да е обобществяван в ТКЗС, ДЗС и др., не е бил предоставян за ползване на основание постановления на МС, по плана на новообразуваните имоти е записан на неидентифициран собственик, а по предходен план е бил записан на физическо лице. Поддържа се, че въпросите обуславят основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК тъй като са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Поставен е и процесуален въпрос за задължението на съда да разпредели доказателствената тежест между страните за релевантните за спора факти.
Ответникът по касация [община] в отговора по касационната жалба взема становище, че въпросите, поставени в изложението, не отговарят на изискванията за общо основание за допускане на касационна проверка съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Намират за неоснователна касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За да уважи предявения от [община] срещу касаторите отрицателен установителен иск за собственост съдът е приел за установено от фактическа страна, че [община] се легитимира като собственик на имота с акт за частна общинска собственост № 8221 от 19.03.2015 г., в който като основание за придобиване е посочен чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. С писмени доказателства и приета техническа експертиза е установено, че спорния имот с идентификатор 10135.2517.2534 и площ от 654 кв. м. в топографско-геодезичния план на крайбрежието на [населено място] от 1956 г. не е бил отразен в плана. Той е бил част от имот с пл. № 7892, с площ от 8100 кв. м., който в разписния списък към КП е бил записан на И. М. без да е посочен документ за собственост. По КП от 1987 г. за вилна зона „А. мак – Ч.” процесния имот е заснет с пл. № 1534 и записан на С. П. Ф. без да е посочено основание за придобиване на права. Имотът е отразен като земеделски с начин на ползване – овощна градина.
Планът на новообразуваните имоти е одобрен 2008 г. и в него имотът е заснет с идентификатор 10135.2517.2534 и с неидентифициран собственик.
В плана на старите имотни граници на собствениците на имоти преди включването им в ТКЗС имотът попада в площта на ПИ 3405 с площ от 8118 кв. м. с неидентифициран собственик. Част от имот 3405 с площ от 527 кв. м. е била предоставена за ползване на Койно К. записан и в разписния лист.
В КК на район „Приморски” одобрена със заповед от 14.10.2008 г. по ПНИ на с о „М. рид, Б. ч. и Д.” имотът е интегриран без промяна в граници и в собствеността. С писмено доказателство, удостоверение издадено от [община], е установено ,че за имота няма извършено отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСОНИ. Няма заявено искане за възстановяване по ЗСПЗЗ. В подаденото от наследниците на М. искане за възстановяване на земеделски имоти, не е посочен имот № 7892 по КП от 1956 г.
Установено е и това, че имотът се намира в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, но няма данни за него да е предоставено право на ползване на основание актове на МС и да е извършена процедура по изкупуването му на основание §4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.
След анализ на тези данни съдът е приел, че имотът попада в предметния обхват на ЗСПЗЗ и след като няма данни да е заявен за възстановяване в определения в закона срок, то е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и имотът е станал собственост на общината по разпореждане на закона. Това, че имотът попада в терен по §4 П. ЗСПЗЗ, сочи, че той е бил включен в ТКЗС. Доказателство, за това е и фактът, че част от имот 3405 е бил предоставен за ползване на физическо лице. Съгласно § 63 от ПЗР ППЗСПЗЗ на гражданите са били предоставяни с изброените в нормата актове само обобществени земи. По отношение на този имот като общинска собственост е приложим установения мораториум с § 1 от ЗИД на ЗС ( ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г. и с последно изменение с ДВ бр. 7 от 2018 г. в сила от 31.12.2017 г.
Ответниците са противопоставили възражение, че са придобили правото на собственост на основание давностно владение, което са осъществявали от 2000 г., когато са установили владение на основание уговорка, постигната с лицето Е. Г.. През 2015 г. са се снабдили с нот. акт за собственост, съставен по реда на обстоятелствената проверка (н. а. № 105 от 31.03.2015 г., т. І, рег. № 4559, д. № 90/2015 г. на нот. Роза К.). Д. е намерен за неоснователен с аргумент от установения мораториум за придобиване на вещни права върху частна държавна и общинска собственост. Не е възприет и доводът на ответниците да са присъединили владението на техния праводател Г., който е установил такова през 1985 г. на основание частен писмен договор.
Първият поставен въпрос не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка. При предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния интерес от иска. В производството по делото ищецът е доказал, че липсват доказателства спорния имот да е принадлежал на физическото лице, посочено в плана от 1956 г. като заварено в него. В следващите планове няма данни друг да се е легитимирал като носител на право на собственост за имота или за част от него. Не е доказано и имотът да не е бил обобществен. Установено е че той попада в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, което е доказателство за обратното.
Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да разпредели доказателствената тежест и с определението от 3.10.2016 г. е указал на ищеца, че носи тежестта за доказване , че имотът попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, т. е. че е бил земеделска земя, която е била кооперирана и е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Указанията са изпълнени и тези факти са доказани от ищеца и не са опровергани от ответниците, сега касатори. Неотносими са правните изводи направени в решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС, І г. о. Предмет на вещния иск е бил имот, съставлявал част от дворищен парцел, който след приемане на регулационния план остава извън регулация, но собственик е продължал да го владее и не го е внасял в ТКЗС. За този имот е прието, че не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Такъв имот не е могъл да бъде придобит по давност по време действието на ЗСГ. Разгледаната хипотеза не е идентична с тази, предмет на обжалваното решение.
Вторият материалноправен въпрос също не обуславя основание за допускане на касационна проверка, тъй като не е разрешен в противоречие с формираната по него задължителна практика.
Решаващите изводи на съда са формирани след като е прието за установено, че касаторите не са могли да придобият вещни права върху имота на основание давностно владение поради това, че в периода, в който твърдят да са го осъществявали, този придобивен способ е неприложим поради наложен мораториум за придобиване на вещни права върху имоти частна общинска или държавна собственост. Ирелевантно е и владението осъществявано от праводателя им тъй като в периода 1985 г. до 1991 г. е действал ограничителния режим, установен със ЗСГ относно придобиване на вещни права върху недвижими имоти включително вилни или земеделски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1424 от 05.10.2017 г. по в. гр. д. № 1346/2017 г. Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: