3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 423
София, 30.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2859/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Д. И. чрез процесуалния представител адв. В.Д. е обжалвала въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 29 от 12.02.2015г. по гр.д.№ 7/2015г. ,
Ответникът Г. П. Т. е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд е потвърдил решението на Елховския районен съд № 36 от 31.10.2014 г. по гр. д. № 496/2012 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Д. И. против Г. П. Т. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен като частичен, за заплащане на сумата от 5050.00 лв., като част от цялата сума от 8 992.10 лв. – претендирано обезщетение за ползването на съсобствени земеделски имоти, от което ищцата е била лишена през стопанската 2010/2011 г., и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заявен като частичен, за заплащане на обезщетение за забава върху част от главното вземане от 2000 лв. в размер на сумата 50 лева, като част от цялата сума от 100 лева, считано от момента на получаване на нотариалната покана от ответника – 24.04.2009 г., до датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.02.2012 г.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС е неоснователен, защото липсва една от предвидените в закона кумулативни предпоставки, а именно лично ползване на общата вещ от един от съсобствениците. съобразявайки се с разясненията в ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК , съдът е изложил съображения, че лично ползване на вещта е налице, когато с поведението си един от съсобствениците възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да събират добиви и граждански плодове. Съсобствените между страните по настоящото дело земеделски земи са отдадени под аренда от един от съсобствениците и в тази хипотези другите съсобственици следва да поискат полагащата им се част от уговорената цена, а не обезщетение за лишаването от ползване на имотите.
При тези мотиви на въззивния съд, които са съобразени изцяло с тълкувателното решение, постановено по чл.292 ГПК, с което противоречивата съдебна практика е уеднаквена, поставените в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси: сключването на договор за аренда от съсобственик, притежаващ по малко от половината от съсобствената вещ – земеделски недвижим имот, при липса на мнозинство, сделка на обикновено управление ли е или е сделка на разпореждане; следва ли да се изисква решение на мнозинството за отдаване под аренда на съсобствен земеделски недвижим имот; след получаване на писмено поискване /покана/ от страна на лишения да ползва съсобствената вещ съсобственик по предназначение, до сключилия аренден договор съсобственик /арендодател/ , недопускането му да ползва общата вещ, съставлява ли нарушение на забраната на чл.31 ал.1 ЗС и дължи ли обезщетение за ползата от която е лишен на основание чл.31 ал.2 ЗС не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /касаторът не поддържа притовиречие със съдебната практика на ВКС , нито противоречива практика на съдилищата/, защото те намират пряк отговор в разпоредбата на чл. 3 ал.4 от Закона за арендата в земеделието, според която когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделските земи, отношенията помежду им се урежда съгласно чл. 30 ал.3 ЗС. Разпоредбата е ясна и няма основание да бъде тълкувана в различен от възприетия в обжалваното решение смисъл. Тя изрично дава право на всеки съсобственик да сключва самостоятелно договор за аренда, независимо от размера на дела му от съсобствеността и препраща към чл.30 ал.3 ЗС за уреждане на отношенията на съсобствениците, които не са дали съгласие за сключване на договора.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 350 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 15.05.2015г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 29 от 12.02.2015г. по въззивно гражданско дело № 7/2015г.
Осъжда С. Д. И. да заплати на Г. П. Т. сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: