3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
С., 04,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 355 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2787 от 7.V.2012 г. на [фирма]-гр. Б., област Б., подадена против въззивното определение № 270 на Добричкия ОС, ТК, от 19.ІV.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 289/2012 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу заповед № 253/23.VІ.2011 г. – за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена от РС-Каварна по ч. гр. дело № 3928/2010 г. в полза на [фирма] – С. за суми в размер общо на 69 833.39 евро.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Добричкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 105 ГПК/. Поради това се претендира касирането му – ведно с отменяване на потвърденото с него първоинстанционно разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, както и присъждане на направените от това д-во разноски „във въззивното и касационно производство”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. Б. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Добричкият ОС се е произнесъл по материално- и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, изразена в четири определения и две решения на отделни състави от първото и второ отделение на неговата търговска колегия, както следва: 1/ Опр. № 162/9.ІІ.2010 г. на І-во т.о. по ч. т. д. № 66/2010 г.; 2/ Опр. № 26/13.І.2011 г. на І-во т.о. по ч. т. д. № 892/2010 г.; 3/ Опр. № 35/19.І.2011 г. на І-во т.о. по ч. т. д. № 28/2011 г.; 4/ Опр. № 426/16.VІІ.2009 г. на І-во т.о. по ч. т. д. № 332/09 г.; 5/ Р. № 58/15.ІV.2009 г. на ІІро т.о. по т. д. № 584/08 г.; 6/ Р. № 92/16.VІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 467/08 г.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма] – С. писмено е възразила чрез своя старши юрисконсулт не само по допустимостта на частното касационно обжалване, но и по редовността на частната касационна жалба на търговеца въобще, претендирайки за оставянето й без разглеждане, за прекратяване на образуваното по нея производство пред ВКС и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 061 лева. Инвокирани са доводи, че произнасянето на Добричкия ОС като въззивна инстанция в хипотезата по чл. 419 ГПК, т.е. по „обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение”, е било окончателно и с него инстанционния ред е бил изчерпан.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Добричкия ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. Б., област Б. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за нейното оставяне без разглеждане са следните:
Атакуваното въззивно определение на Добричкия ОС не е сред категорията на онези съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Това е така, защото определенията, с които въззивна инстанция се произнася по частни жалби срещу разпореждания за допускане незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на някой от изброените в чл. 417 ГПК документи, са съдебни актове, които обаче не попадат в нито една от хипотезите по т. т. 1 и 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК. Те нито са преграждащи развитието на заповедното пр-во, нито с тях се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма]-гр. Б., област Б., подадена против въззивното определение № 270 на Добричкия окръжен съд, ТК, от 19.ІV.2012 г., постановено по ч. т. дело № 289/2012 г. И ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], област Б., [улица], комплекс „У. пийкс”, вх. „С”, ет. І, ап. СО5, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 и 8 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] СУМАТА 1 061лв. /хиляда шестдесет и един лева/, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 355 по описа за 2012 г.