O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 07.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4708 / 2017г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 16572/ 10.10.2017 г. на Д. Д. Д., от [населено място], чрез адв. Г. Б., срещу протоколно определение от ОСЗ на 02.10.2017 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2864 /2017 г. за спиране на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК на производството по предявения от жалбоподателя срещу И. Ц. Х. и Р. В. Х. иск по чл. 135 ЗЗД, до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 19951/2014 г. по описа на Софийски градски съд..
Жалбоподателят поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт и иска неговата отмяна, с довод за незаконосъобразност на извода на апелативния съд за наличие на преюдициалност на делото за съществуване на вземането на кредитора спрямо производството по иска за обявяване относителна недействителност на сделка на неговия длъжник, която го уврежда. Твърди се, че апелативният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която, в производството по иск по чл. 135 ЗЗД вземането на кредитора не е част от предмета на делото, не се установява със сила на присъдено нещо, а наличието на вземане срещу ответника, така качеството кредитор, се преценява на база твърденията изложени в исковата молба, поради което и липсва връзка на преюдициалност между двата иска.
Ответниците по жалбата, чрез адв. П. С., я оспорват по допустимост като просрочена, а под евентуалност – и по основателност.
Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о., предвид данните по делото намира. че жалбата е подадена в срок като изпратена до съда чрез оператор на универсални пощенски услуги на 09.10.2017 г., от надлежна страна, срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол като преграждащ съдебен акт на апелативен съд, така допустима.
Производството пред апелативен съд е образувано по въззивната жалба от 14.02.2017 г. на И. Ц. Х. срещу постановеното решение от 12.01.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 19952 /2014 г., с което е прогласен за относително недействителен спрямо ищеца Д. Д. Д. договор за дарение, с което въззивницата е прехвърлила на дъщеря си Р. В. Х. жилищен имот с идентификатор /№/ С молба от 29.09.2017 г. въззивницата е поискала спиране на производството пред апелативен съд заради наличие на висящ преюдициален спор по гр.д. № 19951/2014 г. по описа на градския съд, по което с решение от 25.08.2017 г., невлязло в сила, е отхвърлен иска на Д. Д. срещу нея, в качеството и на преживяла сестра и единствена наследница на починалата Л. Ц. Бояджиева, за връщане, на основание чл. 34 вр чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД , на платена цена по унищожена с влязло в сила решение от 26.10.2007 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2814 / 2004 г. сделка за покупко- продажба на същия жилищен имот.
За да спре производството пред себе си, апелативният съд е приел, че е налице висящ спор относно вземането на кредитора -ищец по иска по чл. 135 ЗЗД, с предмет осъдителен иск на Д. Д. срещу първата ответница- длъжник. Приел е, че ако първоинстанционното отхвърлително решение по този иск бъде потвърдено, вземането на кредитора ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо, като съгласно съществуващата практика той като съд по П. иск ще е обвързан от него , поради което е налице връзка на преюдициалност ( обусловеност) на делото пред него от делото за вземането на кредитора.
Пред ВКС е образувано тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, включващо и въпроса “ Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му, и предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?“, поради което настоящето частно производство следва да се спре до приемането и обявяването на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА ч.гр.д. № 4708/2017г. по описа на ВКС, IV- то г.о. до обявяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2017 г. ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: