О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр. София, 18.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 737 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. З. Ц. против решение на Кюстендилски окръжен съд, постановено на 11.06.2008 година, по гр.д. № 245/2008 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд – Д. С решението на районния съд е уважен предявения от Г. З. Н. против ответниците установителен иск за собственост на 1/3 ид.част от недвижими имоти, на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
Ответниците по касационната жалба не взимат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – дали по отношение на възстановените земеделски земи с решение на поземлена комисия, преди обявяване на нормата на чл.90а от ЗН /обявена за противоконституционна/ за противоконституционна с решение на КС №4/27.02.1996 година, завещанието няма действие и те се възстановяват по чл.10а, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С атакуваното решение, въззивния съд е приел, че завещателните разпореждания, от които ищецът черпи своите права по отношение на наследството, оставено от Г. З. В. са валидни, като по отношение приложимостта на нормата на чл.90а от ЗН /обявена за противоконституционна/ е приел, че доколкото е налице висящ правен спор относно правата по отношение на наследството, включващо земеделски земи, които не са били в патримониума на завещателя, то същата не следва да се прилага, като е признал правата на ищеца и върху земеделската земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Представеното по делото съдебно решение №139/2002 г. по гр.д. №523/2001 г. І г.о. на ВКС възприема другото становище, а именно, че за възстановените по време на действието на чл.90а от ЗН /обявена за противоконституционна/, тази разпоредба се прилага, като по отношение на възстановените в този период с решение на поземлена комисия права на собственост върху земеделски земи, няма действие завещание, съставено след включването на тези земи в ТКЗС. С представеното решение, ВКС е приел, че обявяването на нормата на чл.90а от ЗН за противоконституционна има действие за в бъдеще.
Представеното решение на ВКС не би могло да доведе до допускане до касационно обжалване на въззивното решение на посоченото касационно основание – чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – произнасяне на съда по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Действително, повдигнатия с касационната жалба материалноправен въпрос е съществен, доколкото е обусловил крайните изводи на съда относно основателността на предявения иск, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос. След постановяване на посоченото и цитирано по-горе решение на ВКС, с оглед противоречивата практика по този материалноправен въпрос, ВКС е постановил тълкувателно решение №1/19.05.2004 година, като с него е прието, че разпоредбата на чл.90а от ЗН не следва да се прилага по отношение на висящи съдебни спорове и такива, които ще се заведат занапред. Прието е, че съда следва да се съобрази с противоконституционността на нормата на чл.90а от ЗН по спорове, които са висящи, без значение е към кой момент е настъпило възстановяването на собствеността. Приложението на нормата на чл.90а от ЗН следва да се ограничи до спорове, които са приключили с влязло в сила съдебно решение по времето, когато цитираната правна разпоредба е била в сила. Като е съобразил разрешението на съществения материалноправен въпрос относно действието във времето на нормата на чл.90а от ЗН, предвид произнасянето на КС по КД №4/1996 година с тълкуването, дадено в ТР №1/19.05.2004 година, въззивния съд не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС по този въпрос, напротив, решението му е съобразено с нея, с оглед и разпоредбата на чл.130 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.
По изложените съображения, соченото от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК не е налице.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Кюстендилски окръжен съд, постановено на 11.06.2008 година, по гр.д. № 245/2008 година.
Председател:
Членове: 1.
2.