ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 423
София, 02.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 144/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” Е. – гр. П. срещу Решение №1783 от 26. Х.2009 г. по гр.д. № 1566/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 594 от 10.ІІІ.2009 г. по гр.д. №1757/ 2008 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “Д” Е. – гр. П. срещу “Д” Е. – с. Б., Пловдивска обл. иск за 18 000 лв. – дължим наем по Договор от 7. ХІІ.2007 г. и 81.68 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 8.VІ.2008г. – 17.VІ. 2008 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въпреки ясните показания на св. С, че помещението е предадено на наемателя при подписване на договора за наем на 7. ХІІ.2007 г., поради което наемателят дължи наем независимо дали е ползвал имота за целта, за която го е наел – Р. № 1415/18. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 4801/ 2007 г., съдът не е обсъдил тези показания в нарушение на приетото с Р. на ВКС № 60/26.ІІ.2009 г. по гр.д. № 125/ 2008 г. Жалбоподателката прави оплакване, че въззивният съд е нарушил съдопроизводствените правила, като е мотивирал решението с доказателства, неприети от първоинстанционния съд, тъй като са неотносими, защото се касае за спор по договорни отношения между две юридически лица, а не за трудови правоотношения. Иска жалбата да се разгледа по същество.
Ответникът по касационната жалба ”Д” ЕООД” – с. Б., Пловдивска обл. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложените от жалбоподателката процесуалноправни въпроси, с оглед данните по делото, може да се изведе релевантният за делото процесуалноправен въпрос: за задълженията на съда по чл. 12 ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл. 235 ал. 2 ГПК да основе решението върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. Безспорна и установена е съдебната практика, създадена по приложението на аналогичните разпоредби на чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), че съдът следва да постанови решението въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства, и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал.1 и ал. 2 ГПК (отм.), в който смисъл е ППлВС №7/1965 г., Р. на ОСГК на ВС №50/ 1.VІ.1979 г. по гр.д. № 35/1979 г. и др., както и съдебна практика, създадена на основание чл. 290 ГПК, поради което има задължителен характер – Р. на ВКС № 450 от 21.VІІ.2009 г. по гр.д. № 3547/2008 г. Изложеният процесуален въпрос е съществен за делото. Когато страната се позовава на въпрос, за който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, не е необходимо съдът изрично да се е произнесъл с решението по някой процесуален въпрос, а е достатъчно да е процедирал неправилно, като процесуалният въпрос трябва да има отношение към правилността на решението.
В случая съдът е решил делото, като е не е обсъдил релевантно за спора доказателство – показанията на св. С досежно изпълнение задължението на наемодателката да предаде на наемателя наетия имот. Въпреки събраните в този смисъл гласни доказателства, съдът неправилно е посочил, че свидетелят С е дал показания само относно сключването на договора, не и до спорния въпрос за изпълнението на договора от наемодателката и оттам – на задължението на наемателя да плати наема.
Въззивното решение е постановено в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, поради което следва по изложения процесуален въпрос да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1783 от 26. Х.2009 г. по гр.д. № 1566/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 360 лв. на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.ІІ.2008 г.), след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: