О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 11.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №420/2012 година
Производството е по член 274,ал.3,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№6269/22.06.2012г.,подадена от К. К. К. от [населено място] против определение №1251 от 05.06.2012г. на Софийски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№1066/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №18680 от 19.12.2011г. постановено от СГС,ГК,ІГО,6 състав за прекратяване производството по гр.д.№64/2010г.,на основание член 126 от ГПК.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по частната касационна жалба Л. П. Г.,П. Г. Г.,Г. П. Г. и Р. П. Р.,чрез пълномощника им адвокат Р. Г.,в писмения си отговор,считат че жалбата е неоснователна и молят да се остави без уважение.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си вх.№6805/05.06.2012г. по член 280,ал.1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът заявява,че/цитирам/:
„В изпълнение на изискванията по член 280,ал.1 от ГПК,за посочване на основанията,по които да бъде допуснато исканото касационно обжалване ,представям настоящото изложение,като отделно приложение към Частната касационна жалба срещу Определение №1251/05.06.2012г.,постановено по ч.гр.д.№1066/2011г. на Софийски апелативен съд,ГК,1-ви състав,в което Съдът се произнесе по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос,което е:
1.ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТОЧНОТО ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА,КАКТО И ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПРАВОТО.
Моля на основание чл.124 от КРБ,във връзка с член 2 и член 124 от ГПК,да бъде допуснато разглеждане и произнасяне от Почитаемия ВКС по същество за допустимостта ИЩЕЦЪТ да прави промени в петитума на исковата молба,включително и за периода на иска,ПРЕДИ за ИМ съдът да се е разпоредил по реда на член 131,ал.1 от ГПК,за изпращане на ИМ на ответника с оправения петитум,ЗА РАЗЛИКА от случаите,при които исканите от ищеца промени на петитума се правят в течение на процеса,което е нарушение на права и срокове на ответника.”
След което се излагат аргументи в подкрепа на тази теза на касатора и се цитират факти и обстоятелства по делото,като се правят касационни оплаквания ,изразяващи се в необсъждането им, според касатора ,от страна на съда.
В точка втора от изложението,формулирана като/цитирам/:
„2.РЕШЕН В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРАКТИКАТА НА ВКС.”,което е основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 ГПК и би следвало да се отнася до горепосочените правни въпроси,изложени в точка първа, като касатора прави оплаквания за допуснати нарушения на член 276,ал.1 и ал.2 от ГПК от първоинстанционния съд по процедиране на цитирани частни апелативни жалби,които не са предмет и са неотносими към настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е възприел за правилен извода на първоинстанцинонния съд за пълна идентичност между заведеното гр.д.№12277/2008г. по описа на СРС,46 състав и настоящото гр.д.№64/20120г.,по описа на СГС,6 състав,/образувано по искова молба вх.№73810/30.12.2009г./,както по отношение на страни,така и по отношение на предмет,като делото пред СГС е заведено по-късно,поради което и на основание член 126 от ГПК същото е подлежало на прекратяване,както е постановено с определението на първоинстанционния съд.Съдът е изложил аргументи,че допълнителната молба на ищеца,настоящ касатор, от 16.08.2010г.,с която предявява нов иск,което е недопустимо при висящо исково производство,не е депозирана по повод указания на съда и не може да се приеме и като уточняваща.
Преди всичко,съгласно предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен до формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от цитираното съдържание на изложението на касатора,посочените като правни въпроси са неотносими към решаващите мотиви на съда,поради което не е налице формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда. Непосочването на правния въпрос от касатора в изложението му,респективно посочване на неотносим такъв,както е в настоящия случай е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1251 от 05.06.2012г. на Софийски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№1066/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: