3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 11.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1349/2017 година по описа на Гражданска колегия на ВКС , и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. С. Д. чрез адв. М.Г. е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 474 от 07.12.2016г. по въззивно гражданско дело № 726/2016г. , с което е потвърдено решението на Русенския районен съд № 975 от 14.07.2016г. по гр.д.№ 1104/2016г.
Ответницата С. П. В. е подала писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е потвърдил решението на Русенския районен съд № 975 от 14.07.2016г. гр.д.№1104/16г., с което съдът е признал за установено по отношение на Б. В. В. и Д. С. Д., че ищцата е титуляр на безсрочно и безвъзмездно учредено право на ползване върху апартамент № 14 ет.5 вх.4 от жилищен блок „Д.П.“ [населено място], [улица] ги е осъдил да й предадат владението.
Въззивният съд е приел, че след като договорът за покупко-продажба е прогласен за недействителен, като привиден, прикриващ действителен договор за дарение с влязло в сила решение, следва да се приложат разпоредбите на дисимулирания договор за дарение от момента на сключването му – 22.11.2004 г. Към момента на учредяване на правото на ползване с нот.акт № 140/2008г. на нотариус Р. падалска Б. В. В. е притежавал целия имот , 1/6 ид.ч придобита по наследство, 1/6 ид.ч чрез покупко-продажба преди сключване на гражданския брак с Д. С. Д. и 4/6 ид.ч чрез дарение, което изключва наличието на съвместен принос на съпругата при придобиване на имота. В нотариалният акт е вписано, че Б. В. В. учредява вещното право на ползуване върху целия имот, а записването, че учредителят на правото на ползване притежава 1/3 ид.ч. от имота не променя действителните права на учредителя, а именно, че е притежавал правото на собственост в пълен обем.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси:
1.Без да е предявен иск по чл. 28 ЗЗД може ли съдът да приеме, че погрешно е отразено в нот.акт, че учредителят на правото на строеж е собственик на 1/3 ид.ч. от имота, документирано с представените документи, удостоверяващи неговата собственост и като такъв учредява ли вещно право на ползване и обитаване на трето лице и това вещно право в същия обем ли е като правата на собственост на учредителя.
2.Може ли с последващо решение от 2009г. , с което се приема, че един нотариален акт е нищожен като привиден, прикриващ действителен договор за дарение, автоматично това решение да се разпростре и върху правата на собственост на учредителя на вещното право, учредено с нотариален акт, когато учредителят е нямал пълни права върху имота.
3. Противопоставимо ли е на притежателя на вещно право на ползване съдебното решение, с което на съпругата на която са предоставени родителски права върху детето й , е предоставено право на ползване за една година.
Първият правен въпрос не е обуславящ за делото, защото изводите на съда се основават на тълкуване на договора с оглед на изрично изразената воля за учредяване на право на ползване върху целия апартамент, а не само на 1/3 ид.ч. от него, в какъвто обем в нотариалния акт е посочено, че притежава права на Б. В. В.. Посочването на правата, които притежава учредителя на правото на ползване не е елемент от съдържанието на договора и поради това при тълкуването му, съдът е длъжен да установи дали той е притежавал правото на собственост в пълен обем и дали с учредяване на правото на ползване не се засягат правата на трети лица. Разпоредбата на чл. 28 ЗЗД урежда хипотезата на унищожаване на договор при наличие на грешка в предмета , каквато грешка в случая не е налице в частта относно същественото съдържание на волеизявлението, че се учредява право на ползване върху целия имот.
Вторият правен въпрос е обуславящ за делото, но не са налице специалните предпоставки на чл. 280 ГПК , защото е разрешен в съотвествие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, че симулативното действие е нищожно и не произвежда никакви прави действия, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, прикритото съглашение поражда действие само отговаря на изискванията за неговата действителност и всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на нещата – решение № 79 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 791/2011 г. на ВКС, III г. о. точно това е приел въззивния съд като е отрекъл права на Д. С. Д. в процесния имот за частта, придобита по време на брака, но по дарение на мъжа.
Третият правен въпрос също е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 298 ГПК , че влязлото в сила решение обвързва само страните , които са участвали по делото решение № 8 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 115/2010 г., на ВКС III г. о..
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.3 ГПК направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 28.02.2016г. и поискани с отговора на исковата молба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 474 от 07.12.2016г. по въззивно гражданско дело № 726/2016г. , с което е потвърдено решението на Русенския районен съд № 975 от 14.07.2016г. по гр.д.№ 1104/2016г.
ОСЪЖДА Д. С. Д. да заплати на С. П. В. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: