О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 14.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1248 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. А. З. чрез адвокат Н. Ш. от АК – П. против въззивно решение № 1366 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 1588/2018 г. на ОС – Пловдив, с което (в резултат от потвърждаването на решение № 1452 от 25.04.2018г., постановено по гр.д.№ 16528/2015 г. на РС – Пловдив) е допусната съдебна делба на недвижим имот – ПИ с идентификатор № **, за който е отреден УПИ * в кв. * по регулациония план на [населено място] от 2004 г., предназначен за жилищно застрояване с площ от 843 кв.м., находящ се в [населено място], с административен адрес: [улица], при граници: имот № **; **; **; **, ведно с масивна стоманобетонна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор № *** с площ от 65 кв.м., ведно с паянтова постройка на допълващото застрояване с идентификатор № *** с площ от 74 кв.м., ведно с подобренията и приращения в описания имот, която да се извърши както следва: по 7/24 ид.ч. за всеки от съделителите А. А. Г., М. А. В. и Т. А. З., както и 3/24 ид.ч. за А. А. Г..
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответниците по касация А. А. Г. и М. А. В. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат А. Б. от АК – П., като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.
Ответникът по касация А. А. Г. не е подал отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е приел, че имотът, предмет на иска за делба, е бил собственост на И. Й. Р., починал на 26.05.1973 г. и наследен от децата си Й. И. Р. и Я. И. Г. (съпруга на А. А. Г. и майка на останалите страни по делото). След смъртта на И. Й. Р. имотът е останал в съсобственост между децата му при равни дялове – по 1/2 ид.ч. След смъртта й на 27.09.2008 г., дъщерята е наследена от съпруга си и трите й деца, които са станали собственици на по 3/24 ид.ч. от имота. След смъртта му на 24.03.2014 г., Й. И. Р. е наследен от децата на сестра си Я. и същите са придобили по 4/12 ид.части, или за всяко от трите деца квотата в съсобствеността на целия имот е по 7/24 ид.ч., а за съделителя А. А. Г. – 3/24 ид.ч.
В представеното изложение на касационните основания са поставени следните въпроси:
1) „Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи ?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с позоваване на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК;
2) „Допустимо ли е част от имотите, предмет на делбата, да са наследени от един наследодател, а друга част да са наследство от друг наследодател ? Може ли да се делят в едно производство имоти, наследени от различни наследодатели, като кръгът на наследниците е различен при различните наследодатели ?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без обосновка в подкрепа на твърдението за наличието му.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, произтича от предмета на спора и е от значение за решаващата воля на съда, както и при наличие на някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. По тази причина касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо се налага извода, че въпрос № 1 (по своя характер – обобщение на оплакванията за допуснати нарушения на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК) не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Въпрос № 2 няма обуславящо значение за изхода на спора, доколкото не е обсъден от въззивния съд. Освен това разрешение на същия се съдържа в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 16 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 3856/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., което е относимо и към процесния казус. Въззивният акт съответства на така формираната практика на ВКС, което едновременно изключва възможностите за допускане на касационното обжалване както при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото касаторката следва да заплати на ответниците по касация А. А. Г. и М. А. В. разноските за защита пред ВКС – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв. (л. 25).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1366 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 1588/2018 г. на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА Т. А. З. ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Г. и М. А. В. сумата 1 100 (хиляда и сто) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: