4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
[населено място] , 19.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2122/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №1470/09.05.2018г. по ч.т.д.№245/18г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №29745/15.11.17г. по гр.д.№12582/17г. по описа на СГС,с което е оставено без уважение искането на ищеца Х. Г. Д. за освобождаване от заплащането на 10 000 лв. държавна такса по делото.
Срещу определението на САС е подадена частна касационна жалба от ищеца,в която се твърди неправилност на изложените от въззивния съд съображения.Излагат се доводи за неправилно определяне от първоинстанционния съд на държавна такса в размер на 10 000 лв. при предявен частичен иск от 26 000 лв. за неимуществени вреди и 6 093,59 лв. за имуществени такива.Направено е искане за допускане на касационния контрол на въззивното определение, произнасяне по същество с отмяната му , респ. – освобождаване –напълно или частично – от дължимата държавна такса.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
В изложението към частната касационна жалба искането за допускане на определението на въззивния съд до касационен контрол се обосновава с твърдения за дадени в него разрешения , които са в противоречие с практиката на ВКС по въпросите „Допустимо ли е въззивният съд да прави разширително тълкуване на волята на първоинстанционния съд при въззивна проверка на определение,отчитайки наличие на очевидна фактическа грешка ?“/реш. по т.д.№535/07г. на първо т.о./ и „Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?“ /реш. по гр.д.№1106/03г. на второ г.о. и реш. по гр.д.№4876/07г. на пето г.о. на ВКС.Като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото са поставени въпросите „Следва ли въззивният съд при постановяване на определение въз основа на подадена частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд да прави преценка по основателността на искане,без такава да е сторена от първоинстанционния съд и без да има подадена жалба в тази връзка?“ и „Следва ли въззивният съд да прави разширително тълкуване на волята на първоинстанционния съд при въззивна проверка на определение,отчитайки наличие на очевидна фактическа грешка и противоречи ли тази проверка на диспозитивното начало в процеса?“. Извършено е и позоваване на основанието за селекция,предвидено в чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност.
За да се произнесе по предприетия процесуален ред,съставът на Върховен касационен съд,Търговска колегия,Първо отделение съобрази следното:
С исковата молба ищецът Х. Г. Д. е предявил срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове по чл.284 КЗ/отм./ – за заплащане от компенсационния орган на обезщетение за причинени му от ПТП неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. /частично от 170 000 лв. и за имуществени такива в размер на 6093,59 лв.С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от държавна такса и разноски за производството на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С разпореждане от 06.10.17г. първоинстанционният съд е оставил производството без движение с указания до ищеца да представи декларация за семейно положение и имуществено състояние,като изрично е предупредил същия,че в противен случай молбата му ще бъде оставена без уважение.Съобщението с указанията е получено на 24.10.17г. чрез връчването му на упълномощения от него адвокат. В рамките на дадения му от съда седмичен срок декларация не е представена,което и не се оспорва от частния касатор.
С определение от 15.11.17г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от държавна такса,като в диспозитива е посочил сума на такава в размер на 10 000 лв. Съображенията му за отказа са основани на липсата на предприети от същия действия по представяне на изисканата декларация по чл.83 ал.2 ГПК.
За да потвърди така постановеното определение съставът на Софийски апелативен съд е посочил,че произнасянето на съда по искането, основано на разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК става след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени доказателства обстоятелства,които позволяват да се направи извод дали с оглед имущественото му състояние,семейното му положение,възраст, здравословно състояние, трудова заетост и пр. лицето , което иска да бъде освободено, има възможност да изпълни частично или изцяло установеното със закон негово задължение да внесе държавна такса за воденето на делото. Констатирано е от въззивния съд в тази връзка,че въпреки дадените му указания за деклариране на посочените обстоятелства,ищецът не е предприел действия в такава насока. Констатирано е също така и,че в исковата молба ищецът сам е посочил и представил доказателства,че два месеца преди завеждането на исковата молба ответникът доброволно му е заплатил обезщетение за неимуществени вреди от същото деяние в размер на 80 000 лв.Въз основа на тези данни въззивният съд е споделил крайния извод на Софийски градски съд,че не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от държавна такса,доколкото не са налице данни, обосноваващи извод същият да е материално затруднен. По направено в частната жалба на ищеца оплакване,че размерът на държавната такса , посочен в диспозитива на обжалваното определение, не съответства на действително дължимия, въззивният съд е посочил,че очевидно се касае до допусната от първоинстанционния съд фактическа грешка,предвид липсата на формирана в този смисъл воля в мотивите на определението му.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не е осъществено общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационен контрол на атакуваното пред него въззивно решение. Всички поставени в изложението въпроси нямат обуславящ крайния изход на оспорването пред въззивната инстанция характер, доколкото решаващият извод на апелативния съд за неоснователност на частната жалба е липсата на изпълнени от страната законосъобразно дадени от СГС указания за предприемане на процесуални действия по установяване на твърдяното от нея материално затруднение в заплащането на държавна такса и на направеното от нея искане за освобождаването й. Дали посоченият в определението от 15.11.17г. размер на държавна такса е изискуемият такъв, дали правилно е посочен или е резултат от допусната от този съд фактическа грешка и дали въззивният съд е имал правото и задължението да тълкува първоинстанционното определение по този начин са въпроси, които не влияят върху законосъобразността на постановения отказ да бъде уважено искането по чл.83 ал.2 ГПК,доколкото размерът на държавната такса е определяем и страната не е препятствана в упражняването на правото й да внесе такава в размера, който счита за дължим.Липсата на формулиран пред касационната инстанция правен въпрос,който да е обусловил решаващия извод на въззивния съд е достатъчно основание достъпът до касационен контрол на обжалваното пред нея определение да бъде отказан,поради което съображения за наличие на допълнителните предпоставки за осъществяването на селекцията в сочените по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК хипотези не следва да се обсъждат.Няма основание да се счете определението на апелативния съд и за очевидно неправилно,доколкото изложените в тази насока доводи на частния касатор се обвързват също с допълнително изложените,но неотносими към решаващия извод, разсъждения на въззивната инстанция относно вписването в диспозитива на определението на конкретен размер на държавната такса.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1470/09.05.2018г. по ч.т.д.№245/18г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.