О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София , 19.06.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №258 по описа за 2012 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. Б. С., чрез особен представител адв.П.П., срещу определение от 15.12.2011г. по ч.гр.д.№13713/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.08.2011г. по гр.д.№10865/2010г. на Софийски районен съд за връщане на въззивната жалба като просрочена.
Ответникът по частната жалба Д. К. П. взема становище за недопускане на касационното обжалване поради непосочване от жалбоподателя на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Постъпилата от него молба за определяне срок при бавност за произнасяне по частната жалба на другата страна от въззивния съд не стои на разглеждане с оглед постановяването на акта от въззивния съд, именно който е предмет на настоящото производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба на ответника по иска С. С. като просрочена. Приети са за обосновани въз основа на данните в положените върху плика пощенски печати, че въззивната жалба е подадена по пощата след изтичане на срока за въззивно обжалване – 19.07.2011г. /вторник – присъствен ден/. За пълнота е отбелязано, че като дата на изготвяне в самата въззивна жалба е посочена 20.07.2011г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основания за допускане на касационно обжалване на въззивно определение чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, не сочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационна обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1, ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.12.2011г. по ч.гр.д.№13713/2011г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: