3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 02.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3361/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 7804/18. 03. 2013 г. от И. Б. срещу определение по гр. д. № 1951/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по частната жалба С. Б. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Производството по гр. д. № 1951/2012 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на И. Б. срещу първоинстанционно решение на Пловдивския районен съд по гр. д. № 9787/2011 г., с което е уважен искът на С. Б. за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 25. 03. 2007 г., с което В. Б., починал на 10. 04. 2007 г., е завещал собственото му дворно място и къща в [населено място] на съпругата си И. Б.. Първоинстанционното решение е потвърдено от Пловдивския окръжен съд с въззивно решение от 10. 12. 2012 г. и е осъдена И. Б. да заплати на С. Б. разноските за въззивното производство – сумата 1500 лв. адвокатско възнаграждение. С молба вх. № 1732/21. 01. 2013 г. И. Б. е поискала изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Позовала се е на чл. 80 ГПК, че на С. Б. не следва да се присъждат разноски, тъй-като не е представил списък на разноските, както и на чл. 78, ал. 5 ГПК, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил исканията на молителката с обжалваното определение, постановено на 05. 02. 2013 г., тъй-като е приел, че непредставянето на списък по чл. 80 ГПК отрича възможността на съответната страна да иска изменение на решението в частта за разноските, а в случая С. Б. няма такова искане, а възможността за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е отпаднала, тъй-като молителката не е направила такова искане до приключване на въззивното производство.
Правилни са изводите на съда, че изискването за представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК се отнася само до страната, която иска изменение на решението в частта му за разноските, а в случая присъждането на разноски в полза на С. Б. е на общото основание по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Необоснован е изводът на съда, че правото по чл. 248, ал. 1 ГПК се преклудира до приключване на производството в съответната съдебна инстанция. Разпоредбата изрично посочва, че едномесечният срок за предявяване на искане за изменение на решението в частта за разноските, започва да тече от постановяване на решението, ако то е необжалваемо или в срока за обжалване на решението, т. е. предпоставка за предявяване на искането е да има постановено решение, което следва и от логическите правила – не може да се иска изменение на нещо, което още не е определено.
Частната жалба е основателна в частта, с която не е уважено искането за намаляване на разноските, присъдени на С. Б. за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения, при граждански дела с интерес от 1000 до 5000 лв., адвокатската защита за една инстанция се оценява за 200 лв. + 6% за горницата над 1000 лв. По настоящото дело материалният интерес е определен от съда в размер на 2000 лв., на която база е внесена държавната такса 80 лв. за първоинстанционното производство – чл. 1 от Тарифата за държавни такси по ГПК и държавната такса 40 лв. за въззивното производство – чл. 18, ал. 1 от Тарифата. При този материален интерес и по формулата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., възнаграждението за адвокатска защита за една инстанция е 260 лв.. С първоинстанционното решение на С. Б. е присъдена сумата 1430 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, която надвишава близо шест пъти минималната сума 260 лв.. Видно от материалите по делото във въззивното производство, защитата на С. Б. се е основала на безспорни фактически обтоятелства, не е изисквала излагането на нови и допълнителни правни съображения, поради което не е било необходимо увеличаване на адвокатското възнаграждение над минималната сума 260 лв.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 05. 02.2013 г. по гр. д. № 1951/2012 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решението от 10. 12. 2012 г. по гр. д. № 1951/2012 г. на Пловдвиския окръжен съд в частта за разноските, като НАМАЛЯВА сумата, която е осъдена да заплати И. Б. на С. Б. като възнаграждение за един адвокат във въззивното производство от 1500 на 260 /двеста и шестдесет/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: