О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София 20.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №372/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. С., град Л., подадена от представителя му адвокат Н, срещу определение №12 от 14.01.2009 г. по ч. гр. д. №2/2009 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение №141 от 08.12.2008 г. по гр. д. №539/2008 г. на Ловешкия районен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос относно изискванията на ГПК, на които трябва да отговаря исковата молба, за да бъде редовна, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
Ответникът по частната жалба М. на п. , град С., оспорва частната жалба.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Формулираният по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като обуславя изхода на делото, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По него има трайно установена практика, че когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК и чл.128 ГПК, то на основание чл.129, ал.2 ГПК следва да се укаже на ищеца да отстрани нередовностите. При неотстраняване на нередовностите исковата молба се връща на основание чл.129, ал.3 ГПК. Посочените по-горе законови изисквания за съдържанието на исковата молба не се налагат самоцелно. Без изпълнението им въобще не е възможно провеждането на исково производство. Това е абсолютно задължително за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в процеса. В случая не са били изложени каквито и да било обстоятелства за наличие на дискриминационно отношение към ищеца по предявените искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1,2 и 3 от Закона за защита от дискриминация.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определение №12 от 14.01.2009 г. по ч. гр. д. №2/2009 г. на Ловешкия окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №12 от 14.01.2009 г. по ч. гр. д. №2/2009 г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.