1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 25.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2658/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 109 от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 645/2012 г. на РС- В.П., потвърдено с решение от 15.01.2014 г. по гр.д.№ 501/2013 г. на Шуменски окръжен съд ответникът [фирма], [населено място] е осъден да премахне един електрически стълб, находящ се в двора на ищците М. Х. Ю. и Ю. А. З.- Ю. в [населено място].
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че държи електрическия стълб в имота на ищците на валидно правно основание- сервитутно право, възникнало по силата на закона . Относно основанието за допускане на касационно обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС по правния въпрос за сервитутните права на енергийните обекти, изградени преди влизането в сила на ЗЕЕЕ, както и по въпроса дали ако не са съхранени документи за изграждане на ел.стълб, това има отношение към качеството му на заварен енергиен обект и определянето му като незаконен строеж. Посочват се р.№ 237/ 9.04.2009г. по гр.д.№ 621/ 2008г. на ВКС, ІІІ г.о., р.№ 237 от 15.04.2009г. по гр.д.№ 5124/2007г., ІV г.о. и р.№ 807/ 1.12.2010 г. по гр.д.№ 1081/ 2009г., І г.о.
Ищците оспорват жалбата, като считат че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
При безспорните данни, че електрическият стълб е поставен в имота през 1965 г. и представлява енергиен обект по смисъла на ЗЕ и ЗЕЕЕ, съдът е уважил иска по съображения, че не са спазени законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност. Касае се за разпоредби в ЗПИНМ и ПППЗПИВМ, което са били в сила към момента на изграждане на електрическия стълб, както и нарушение на т.9 от Противопожарните норми за устройство на ел.инсталации и уредби. За да приеме, че строежът е незаконен, съдът се е позовал на обстоятелството, че по делото липсва документация, сочеща че горните изисквания са били изпълнени. В този смисъл е дало заключение и вещото лице по назначената от съда техническа експертиза.
Правният въпрос, обусловил крайните изводи на съда, е за това трябва ли енергийният обект освен да е съществуващ към момента на влизане н сила на ЗЕЕЕ, да е бил изграден и законно при спазване на всички технически и строителни изисквания, действащи към момента на изграждането му. Въпросът е разрешен със задължителна за съдилищата практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, като в р.№ 312/ 10.04.2014 г. по гр.д.№ 4055/ 2013 г., І г.о. е прието, че сервитутното право в хипотезата на чл.60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ / отм./ възниква само ако са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект. В същия смисъл са и р.№ 454/14.12.2012 г. по гр.д.№ 467/2012г., І г.о. и р.№ 20/ 12.04.2010 г. по гр.д.№ 3514/2008г., ІІ г.о.
Атакуваното решение на въззивния съд дава същото разрешение на правния въпрос, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представеното с касационната жалба решение № 807 от 1.12.2010 г. по гр.д.№ 1081/ 2009г. на І г.о. не сочи на противоречива практика, тъй като то е постановено при друга фактическа обстановка- електропроводът е бил изграден през 1992 г. в бивш земеделски имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, докато в настоящия случай се касае за жилищен имот- дворно място с няколко сгради в него. Освен това разрешеният с него правен въпрос е бил друг- видно от опр.№ 1179/27.10.2009г. касационното обжалване е допуснато по въпроса как следва да се процедира при прехвърляне на част от спорното право в хода на висящия процес и по какъв начин това се отразява на съдържанието на съдебното решение. Съгласно ТР №1 / 2009г. и ТР № 2/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК се формира само по правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване, поради което цитираното р.№ 807 няма такава задължителна сила и противоречието с него не е основание за допускане на касационно обжалване. Останалите две представени решения № 237/ 9.04.2009г. по гр.д.№621/2008г., ІІІ г.о. и р.№ 237/ 15.04.2009 г. по гр.д.№ 5124/2007г., ІV г.о. също не представляват задължителна съдебна практика, тъй като са постановени по реда на отменения ГПК.
По втория процесуален въпрос също няма основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е правен, а фактически и е свързан със съществото на спора, като по него следва да се отговори след преценка на доказателствата по делото, каквато възивният съд е направил. Освен това изводът му за незаконност на обекта следва не само от обстоятелствата, че не са запазени строителни книжа и документи, но и от данните за фактическото му разположение и обективно състояние, с което се възпрепятства нормалното упражняване на правото им на собственост от страна на ищците.
Въпросът не е абстрактен и принципен, а зависи от конкретната фактическа обстановка, поради което въз основа на него не може да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.01.2014 г. по гр.д.№ 501/2013 г. на Шуменски окръжен съд.
Осъжда [фирма],[ЕИК] да заплати на М. Х. Ю. и Ю. А. З.- Ю. от [населено място] разноски по делото за касационното производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: