Определение №424 от 25.6.2019 по ч.пр. дело №1296/1296 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 25.06. 2019 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1296/2019 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи съвместно функциите на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), [населено място], против определение № 1130 от 29.03.2019г. по ч. гр. д. № 1117/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-22 състав разпореждане № 1390 от 31.01.2019 г. по т. д. № 1550/2017 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е върната исковата молба, с която синдиците на несъстоятелната банка са предявили срещу „Грейблок” ООД (Greyblock Ltd), международно търговско дружество, регистрирано в А., Британски Западни Индии (British W. Indies) и „Ем С.” ЕООД евентуално съединени искове за обявяване на банката за собственик на кораб „Caledonia”, регистриран по закона и флага на М., и за връщане на същия в масата й на несъстоятелността.
Частните касатори молят за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърдят, че с депозираната по делото молба от 11.05.2017 г. и представените с нея доказателства са изпълнили указанията за уточняване на исковата молба и за установяване правосубектността на ответника „Грейблок” ООД. Освен това, считат, че съдът неоснователно е отказал да уважи искането им от 28.01.2019г. за продължаване на срока за изпълнение на указанията за представяне на доказателства за правосубектност на чуждестранното търговско дружество поради непосочване на конкретните обстоятелства, налагащи продължаването му, както и че не им е оказал необходимото съдействие при изясняване на делото от фактическа и правна страна.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. За да разпореди съдът удължаване на срока за изпълнение на указания за представяне на допълнителни документи относно правосубектността на ответното дружество, следва ли страната да заяви конкретно обстоятелствата, които налагат удължаване на срока за изпълнение на указанията на съда; 2. При постановяване на разпореждането, с което се дават указания за представяне на допълнителни доказателства за правосубектността на ответника, следва ли съдът конкретно да посочи какви допълнителни документи да представи страната; 3. Изпълнил ли е съдът задължението си по чл. 7 ГПК за съдействие на страните при даване на указания за представяне на допълнителни документи относно правосубектността на ответното дружество”.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС по прилагане на чл. 129, ал. 3 и чл. 7 ГПК и че част от тях (без да е уточнено кои) са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на формирана съдебна практика.
Частните касатори молят за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба на синдиците „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) срещу „Грейблок” ООД (Greyblock Ltd), международно търговско дружество, регистрирано в А., Британски Западни Индии (British W. Indies) и „Ем С.” ЕООД, въззивният съд е споделил извода, че дадените на ищеца указания за представяне на доказателства за правосубектността на чуждестранното търговско дружество не са изпълнени въпреки многократно продължавания за това срок. Според съдебния състав, указанията са ясни и правилни, дадени са още на 24.04.2017 г.; след отмяна на първото разпореждане от 04.05.2018 г. за връщане на исковата молба по реда на инстанционния контрол, с определение от 27.11.2018 г. на ищеца отново е дадена възможност да изпълни указанията за представяне на доказателства за правосубектността на първия ответник, които да са актуални към настоящия момент, като срокът му е продължен до 28.01.2019 г., т. е. с два месеца. Въззивният съд е преценил, че предоставения на ищеца срок, считано от 04.05.2018г. до 28.01.2019 г., е достатъчен, за да бъдат изпълнени указанията, поради което, при липсата на изрично посочване на конкретните причини, представляващи затруднения за изпълнението им, постановеното от първата инстанция разпореждане за връщане на исковата молба е правилно.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставените от частния касатор въпроси не отговарят на императивното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да имат обуславящ за изхода на делото характер. Този извод следва от обстоятелството, че отговорът на въпросите е предпоставен от преценка на конкретните факти по делото, т. е. от възприемането на фактическата обстановка, което, съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е относимо към правилността на обжалвания акт, но не е основание за допускане на касационния контрол.
Отделно от това, дори въпросите да се счетат за ревевантни, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като не е доказано поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото в подкрепа на същото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изобщо не е посочена съдебна практика, за да бъде извършена преценка налице ли е твърдяното противоречие. Съгласно постановките на цитираното тълкувателно решение, посочването на съдебна практика е задължение на самия касатор, в изпълнението на което същият не може да бъде заместен от касационната инстанция чрез служебно издирване и позоваване на такава практика.
Предвид обстоятелството, че отговорът им е в зависимост от обсъждането на конкретните факти по делото, по отношение на поставените от частния касатор въпроси не са налице предпоставките и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, т. е. същите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното определение. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, частният касатор изобщо не е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Поради това и доколкото настоящият състав не констатира служебно очевидна неправилност на постановеното от Софийски апелативен съд определение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1130 от 29.03.2019г. по ч. гр. д. № 1117/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top