О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3373/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Кр. Г. като пълномощник на Р. С. М., против въззивното решение, постановено на 03.12.2012 г. по гр.д. № 6421/2011 г. на Софийски градски съд.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Ответницата по касация Н. Н. Д., представлявана от назначен от съда особен представител, не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 16.12.2010 г. по гр.д. № 44593/2008 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. С. М. против Н. Н. Д. иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] , заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост върху този имот на основание договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 8, т.ІІ, дело № 204/09.09.2003 г., тъй като праводателите му не са били собственици. Съдът е приел, че ищецът е закупил имота по време на висящ спор за собственост между Н. Н. Д. и продавача С. Ц. М., поради което е обвързан от влязлото в сила съдебно решение, с което искът на Н. Д. е бил уважен. Намерил е за неоснователен доводът на ищеца, че към момента на сключване на сделката исковата молба по ревандикационния иск не е била вписана и следователно, по аргумент от чл. 226, ал.3 ГПК това решение му е непротивопоставимо, като съдът е посочил, че Р. М. се явява частен правоприемник на спорното право, а няма качеството на трето лице.
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 8, т.ІІ, дело № 204/2003 г. Р. С. М. закупил процесния недвижим имот от С. Ц. М. и В. Д. М.. Продавачите се легитимирали като собственици на продавания имот с нотариален акт № 51, т.І, дело № 54/1998 г., с който С. Ц. М. закупил от В. Б. С. този апартамент. От своя страна Весел Б. С. закупил апартамента от Н. Н. Д. и А. С. Д. с договор, обективиран в нотариален акт № 29/ 29.10.1997 г. С протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от 28.01.2008 г. по изп.д. № 20077880400376 на частен съдебен изпълнител М. К., образувано на основание изпълнителен лист от 29.06.2007 г., издаден от Софийски градски съд по в.гр.д. № 2412/04 г. в полза на Н. Н. Д. против С. Ц. М., взискателката е въведена в имота, като е сменен патрона на входната врата. По делото са представени доказателства, видно от които към 09.09.2003 г. не е имало вписване на искови молби и други вещни тежести върху имота.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са формулирани два правни въпроса, по които се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване: дали постановеното решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС, по което исковата молба не е била вписана в службата по вписванията, съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя на недвижимия имот, придобил имота по време на висящ съдебен спор за собственост и какво е значението на вписването на исковата молба, с която се претендира право на собственост върху недвижим имот, по отношение на трети лица, придобили имота преди вписване на исковата молба и ползва ли се със сила на пресъдено нещо по отношение на тях постановеното решение. Тези въпроси са от значение за изхода на настоящото дело, но не се установява да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или да са разрешавани противоречиво от съдилищата, както се поддържа от касатора.
На първо място следва да се посочи, че съдебната практика, на която същият се позовава- решение № 49 от 04.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4476/07 г. на І г.о., решение № 267 от 19.02.2003 г. на ВКС по гр.д. № 1325/02 г. на ІV г.о., решение № 722 от 27.05.2009 г. на Окръжен съд- Варна по гр.д. № 481/09 г., решение № 109 от 10.07.2009 г. на Окръжен съд- Видин по гр.д. № 243/09 г., решение № 49 от 02.02.2010 г. по гр.д. № 1668/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., не могат да обосноват извод за твърдяното противоречие, тъй като не са постановени по аналогични на настоящия казуси. В тях е третиран въпросът за правата на трети лица, придобили недвижим имот преди вписване на исковата молба за разваляне на договор. В настоящия случай е прието, че влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е извършен въвод в имота, е по иск за ревандикация с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Н. Д. против праводателя на ищеца- С. М.. Вписването на исковата молба по иск за ревандикация на недвижим имот има само оповестително действие, за разлика от вписването на искови молби по искове за разваляне на договорите, което има оповестително- защитно действие. Това следва от разпоредбата на чл. 114, б.”а” ЗС, в която е посочено, че когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба, а при липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имота. Правата на трети лица, придобили права преди вписване на исковата молба за разваляне на договор поради неизпълнение, са защитени с изричната разпоредба на чл. 88, ал.2 ЗЗД. Законът не предоставя такава материалноправна защита на лицата, придобили права преди вписване на исковата молба по иск за ревандикация. Поради това и цитираната от касатора практика е неприложима в настоящия случай. Независимо дали е придобил имота преди или след вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, купувачът не може да придобие собствеността на деривативно основание, ако праводателят му не е бил собственик.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 03.12.2012 г. по гр.д. № 6421/2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: