О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 27.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1022/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. С., Г. В. В. и И. Г. Г. срещу въззивно решение № 7519 от 14.10.16г., постановено по гр.д.№ 4894/15г. на Софийския градски съд, ІІА г.о. в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на чл.298 ГПК и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение 24.09.14г. по гр.д.№ 148224/10г. на Софийския районен съд, 28 с-в, в частта, с която е уважен предявеният от М. В. С., Г. В. В. и И. Г. Г. против И. М. Л. иск по чл.108 ЗС за ревандикация на имот пл.№ 930, за който е отреден УПИ ХІІ, с площ от 1138 кв.м. по плана на [населено място], кв.Д. и вместо него е отхвърлил иска като неоснователен, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на същите ищци срещу Н. Н. Н., Р. Р. Н., Н. Н. Н. и [фирма] по чл.108 ЗС за посочения имот, както и относно имот пл.№ 247, за който е отреден УПИ ХІ, с площ от 925 кв.м. и имот пл.№ 918, за който е отреден УПИ Х, с площ от 752 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство се легитимират като собственици на процесните имоти въз основа на земеделска реституция по ЗСПЗЗ с две решения на ПК-Д. от 1994г. Във връзка с направените от ответниците възражения за изтекла в тяхна полза придобивна давност е установено, че всеки от тях владее съответната част от реституирания имот, предмет на иска срещу него по силата на прехвърлителни сделки, сключени преди 1997г. С оглед на това е прието, че съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ придобивната давност в тяхна полза е започнала да тече на 22.11.1997г. и до предявяването на ревандикационните искове срещу тях през 2010г. е изтекъл както краткия 5-годишен давностен срок, така и 10-годишната давност. Изложени са и съображения, че постановеното решение по гр.д.№ 14416/07г. на СРС, 32 с-в, с което е уважен предявен от ищците по настоящото дело срещу праводателя на ответника И. Л. установителен иск за собственост относно целия им реституиран имот не е пречка да той да придобие закупената от него част от имота по давност, тъй като сделката е сключена през 2004г., т.е. преди предявяването на иска през 2007г. и силата на пресъдено нещо на решението не се разпростира спрямо него, нито спира или прекъсва придобивната му давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивното решение противоречи на разпоредбата на чл.298 ГПК и произнасянето на ВКС по спора ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Тези предпоставки по отношение на поставения от касаторите въпрос за субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното решение по установителния иск за собственост липсват, тъй като не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува задължителна съдебна практика, според която силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростира и по отношение на правоприемниците на страните по делото, т.е. по отношение на лицата, които са придобили права от тях след нейното възникване, а не и когато правата са придобити преди завеждане на делото, какъвто е настоящият случай. Обжалваното решение е съобразено с тази практика, която не се налага да бъде променяна.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание ч.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата [фирма] сторените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Разноски в полза на останалите ответници не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 7519 от 14.10.16г., постановено по гр.д.№ 4894/15г. на Софийския градски съд, ІІА г.о.
О с ъ ж д а М. В. С., Г. В. В. и И. Г. Г. да заплатят на [фирма], ЕИК:[ЕИК] сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: