4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 424
С., 3.04. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1381/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ц. С. чрез адвокат П. Г., Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 2798 от 24.04.2012г. по гр. дело № 7552/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 85-13 от 31.01.2011 г. по гр. дело № 9896/2010 г. на Софийски районен съд, в частта относно определените мерки за упражняване на родителските права, режима на лични отношения и присъдената издръжката.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК и материалноправния въпрос, защо съдът е предоставил родителските права на родителя с по-лоши родителски и възпитателски качества – приложно поле да допускане на касационна обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответницата М. Й. Я. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 127 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд, по приложението на чл. 266 ГПК, според която, във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл. 266, ал. 2 ГПК. Настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможността страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Същевременно законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относими към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани.
Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълняване на служебните си задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато със въззивната жалба, съответно с отговора или насрещна въззивна жалба, страната е поискала събирането им – чл. 260, т. 6 ГПК. В този смисъл са решенията на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 1884/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 1295/2009г., четвърто г. о. и гр. дело № 1245/2009г., трето г. о.
С обжалваното решение не е осъществено нарушаване на процесуалните правила по приложението на чл. 266 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, които да дават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първоинстанционния съд е изпълнил задълженията си по чл. 146 ГПК, разпределил е доказателствената тежест и е указал на страните, за кои обстоятелства те трябва да сочат доказателства. Допуснал е по един свидетел на двете страни и е отказал допускането на втори свидетел за установяването на едни и същи обстоятелства.
Пред въззивния съд жалбоподателят е възобновил искането си за втори свидетел по същество за същите обстоятелства, без да е установил хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, на която се е позовал в изложението, което с мотивирано определение съдът отказал, без да е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.
По материалноправния въпрос, който съдържа твърдения, че родителските права са предоставени на родителя с по – лоши родителски качества. Така формулиран, въпросът е отправен към разискване съществото на спора, което не влиза в предмета на производството по чл. 288 ГПК.
С обжалваното решение мерките по упражняване на родителските права са предоставени на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с детето, който е осъден да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка и законна представителка в размер на 200 лв. При постановяване на решението съдът е изследвал родителските и възпитателски качества на двата родители, възможностите им да полагат лично преки и непосредствени грижи и да получават помощ от трето лице при обгрижване на детето, липсата на доказателства, които да сочат за психическо заболяване на майката, каквито твърдения жалбоподателят е поддържал, без да е представил писмени доказателства за това, което би обосновало допускането на психиатрична експертиза. Като се е ръководил единствено от интересите на детето, понастоящем на шест години съдът е преценил, че към настоящия момент майката е по-пригодния родител да отглежда и възпитава детето, при липса на доказателства, които да злепоставят родителката й годност.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2798 от 24.04.2012г. по гр. дело № 7552/2011г. на Софийски градски съд в частта относно мерките за упражняване на родителските права, режим на лични отношения и присъдена издръжка.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ