О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 424
София, 30.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1677/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. Д. Д. и С. И. Д. чрез пълномощника им адв. Д.А. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1688 от 20.11.2014г. по гр.д.№ 2054/2014г.
Ответниците изразяват становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд № 3133 от 13.06.2014г. по гр.д.№ 153/2013г. , с което е отхвърлен предявеният от П. Д. Д. и С. И. Д. установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор 10135.5426.2516 в землище Г., м. „Р.” с площ от 703 кв.м. Възззивният съд е приел, че разпределянето на доказателствената тежест при иск по чл.124 ал.1 ГПК изисква ищецът по делото да докаже предпоставките за възникване на въведеното от него правно основание – придобивна давност. Възприемайки изводите на първата инстанция, съдът е приел, че не е установена посочената от ищците начална дата на придобивната давност – 25.08.1997г. , а разпитаните свидетели не са установили упражняване на фактическа власт лично за ищците, което да са демонстрирали пред лицата, които са се считали за собственици и по отношение на които е уважен иск по чл.108 ЗС с влязло в сила решение по предходно дело.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касаторите правни въпроси дали е била завършена процедурата по възстановяване на собствеността въз основа на решението на Поземлената комисия, постановено преди изменението на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ Д.В.бр.68/99г. в сила от 30.07.1999г. при индивидуализиране на реституирания имот; може ли при завършена реституционна процедура по възстановяване на имота на старите собственици преди изменението на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ Д.В.бр. 68/1999г. , възстановеният имот да бъде придобит по давност без да е налице необходимост от провеждане на процедурата , предвидена в § 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ , не са обуславящи за делото, защото са насочени към придобивното основание на ответниците. Изводите на съда не се основават на датата на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, нито на невъзможност да бъде придобит по давност имот, подлежащ на възстановяване. Решаващ е изводът, че не е доказано владение от ищците в срока по чл.79 ал.1 ЗС, което единствено е релевантно за техните права , при посоченото основание за собствеността в исковата молба – придобивната давност. По същите съображения, не са от значение за делото по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК и въпросите : какво е значението на заповедта на кмета на общината по иска за собственост, насочен срещу реституираните собственици и може ли да се приеме, че действията на съдия-изпълнителя по съставяне на протокол за принудително отнемане на процесния имот от лицата, срещу които е воден иск по чл.108 ЗС, прекъсва, ако не са изтекли 6 месеца от действията на съдия-изпълнителя и преди изтичане на законоустановения шест месечен срок е предявен иск по чл.124 ал.1 ГПК. Съдът не се произнасял по въпроса за прекъсване на владението , както вече се посочи, той е приел, че не е доказано осъществявано владение върху имота от ищците. И на последно място, в решението липсват мотиви за обвързаност на ищците от влязлото в сила решение по чл.108 ЗС , което е постановено срещу продавачите по предварителния договор, от който те твърдят, че черпят права.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника П. Г. П. следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 1600 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 17.01.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1688 от 20.11.2014г. по гр.д.№ 2054/2014г.
ОСЪЖДА П. Д. Д. и С. И. Д. да заплатят на П. Г. П. сумата 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: