О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №919/2019г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. ,понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място] , чрез назначения му особен представител адв. К. Ш., срещу решение № 423/26.11.2018г по в. гр.дело № 577/2018г.на Окръжен съд-Пазарджик,с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд №937 от 16.07.2018г., постановено по гр.д.№1058/2018г. По същество е отхвърлен иск на касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за признаване за установено, че ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравно третиране по лично положение на ищеца , изтърпяващ наказание „доживотен затвор.“, като самото нарушение се изразява в липса на обособено помещение за подстригване този затвор , при положение че в сочен от ищеца друг затвор съществува обособено помещение за целта и затвориците се подстригват в него.По делото е установено, че в Затвора в [населено място] няма специално обособено помещение с предназначение в него да се извършват бръснарски услуги и подстригване на лишените от свобода , за разликата от налично такова в Затвора в [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, ( ДВ бр.31 от 23.04.2010г) и разпоредбата на чл.151 ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че на лишените от свобода се осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене. Ищецът е заявил искането си затворната администрация да му осигури тази услуга в отделно помещение, искането му е разгледано и отказано.Редът в Затвора в [населено място] е да осигурява бръснар, който да постригва затворниците в килийте при желание от тяхна страна.Искът за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения е отхвърлен по съображение ,че липсата на обособено помещение за подстригване в един затвор и наличие на такова в друг затвор не представлява дискриминационна проява от категорията на тези визираните в чл.4 от ЗЗДискр., като не следва да се сравняват наличието и липсата на обособено помещение в различни затвори ,а е от решаващо значение третирането в този затвор ,в който лицето изтъпрпява наказанието си , спрямо други лица в сходно положение, в случая в сравнение с останалите лишени от свобода в същото място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В случая всички лишени от свобода в затвора [населено място] са поставени при един и същи условия – имат осигурен от затворническата администрация бръснар,който извършва бръснарските услуги и подстригването по един и същ начин – в съответната килия на всеки лишен от свобода при желание от негова страна.Затворници имат правото да разполагат и с индивидуални пособия за целта.Въззивният съд е допуснал, че спрямо ползващите услугата в случая има известен неблагоприятен ефект при съществуващата в конкретния затвор практика, доколкото след посещението на бръснар в килиите затворниците сами следва да почистят помещението ,което в другия случай биха си спестили , но това няма връзка с признаците на дискриминация,по-конкретно не представлява дискриминация по признак„лично или обществено положение“по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.както се поддържа от ищеца.
В касационната жалба е изтъкната незаконосъобразност на решението .В изложение от адв К. Ш.,при позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК са формулирани въпросите :
1. налице ли е дискриминация на основа лично положение,когато всички лица притежаващи лично качество са подложени на по-неблагоприятно третиране
2. Кои лишени от свобода са със сходно фактическо положение за да бъдат третирани неравно
На двата въпроса ,формулирани по този начин е даден отговор в реш.№3/2013г.по гр.д №534/2012г , ІV г.о на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и защитата изтъква противоречие на въззивното решение с тази практика на ВКС
С посочване на основание по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК е формулиран въпроса : налице ли е дискриминационно отношение на лишените от свобода в Затвор в едно населено място спрямо лишените от свобода в Затвор в друго населено място.
Постъпил е отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ .Жалбоподателят не е жертва на неравно третиране,или на неблагоприятно такова , дължащо се на лично положение Поставен е наравно с останалите затворници в същото положение.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване .
Въпросът налице ли е дискриминация на основа лично положение,когато всички лица притежаващи лично качество са подложени на по-неблагоприятно третиране е намерил отговор в практиката на ВКС,който отговор е обвързан с конкретност относно личното качество и дискримационния признак(реш. №3/2013г.по гр.д № 534/2012г ІV ГО на ВКС). Не е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с изтъкнатата съдебна практика на ВКС.От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4,ал.1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор,по който Република България е страна.Също така, защитата срещу пряка или непряка дискримация не е обусловена от предпоставката единствено ищецът, индивидуално да е подложен на дискриминационно третиране. Защита по иска не може да бъде отказана по съображение,че лица в сравнимо с неговото положение са третирани по същия начин при положение, че той е установено дискриминационен, но въззивното решение не опредметява обратното разбиране и не е в противоречие с изтъкнатата съдебна практика на ВКС предвид изтъкнатото в него , че за всички изтърпяващи лишаване от свобода в затвора в [населено място] условията за бръснене и подстригване са доказано еднакви,без да са дискриминационни съгласно установените в закона признаци.Фактът изтъкван от защитата , а именно че в затвора в [населено място] администрацията е организирала условията за подстригване по друг начин,който ищецът счита за по- благоприятен (в обособено за тази услуга отделно помещение),не свидетелства за дискриминационно нарушение на основа лично положение/качество. По втория формулиран въпрос също е даден отговор в решение № 3 от22.07.2013г на ВКС,но този отговор няма връзка с релевантните в случая обстоятелства , предвид решаващо приетото от въззивния съд и отчитане на факта , че условията за бръснене и подстригване в затвора в [населено място] ,в който ищецът изтърпява наказание , не са диференцирани от това каква присъда излежават затворниците и са еднакви за тях.Защитата на ищеца не е посочила къде съзира противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, според която критерии за сходно фактическо положение (сравними сходни обстоятелства) при лишени от свобода от определена група с оглед личностните им качества – при наличието на наказание “доживотен затвор” или“доживотен затвор без замяна” е : това което е относимо за едно лице, да е относимо и за всички лица. В случая по делото не се установява и не се твърди, че изтърпяване на наказанието „доживотен затвор”е причината ищецът да е третиран неравно спрямо останалите в същото положение, по отношение на конкретната хигиенна услуга подстригване в затвора ,в който изтърпява наказанието си. Неравно третиране защитата на касатора обосновава с абстрактно сравнение , каквото е съпоставянето на условията по организация на същата услуга в друг затвор , ако ищецът би излежавал присъдата си в него. Доколкото разликата в начина на организация на самата услуга не е противоправен резултат в дейността на ответника,не накърнява права на затворника и е в нормативните рамки, за което съдът е изложил подробни съображения предвид чл. 151,ал.1т.1ЗИНЗС и събраните по делото доказателства , обосновката на пряка или непряка дискриминация с подобно съпоставяне , поддържано въз основа на лично качество/признак по смисъла на чл.4, ал.1ЗЗДискр. като свързано с изтърпяване наложеното на ищеца наказание (ДЗ), е отречено в практиката на ВКС предвид реш. № 244/2012г по гр.д № 777/2011г на ВКС ІV г.о поради липса на връзка с признаците.Тази формирана съдебна практика въззивният съд е съобразил и изтъкнал Същата се споделя и от настоящия състав на ВКС и не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по въпроса „налице ли е дискриминационно отношение на лишените от свобода в Затвор в едно населено място спрямо лишените от свобода в Затвор в друго населено място”.За да е налице дискриминация, трябва да бъде установено не само по-неблагоприятното третиране, но и това че същото се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр.,в който смисъл е и реш. № 153/2010г по гр.д № 6/2009 ІІІ г.о , реш. № 85/2016г на ІV г.о на ВКС и др.; следва да е налице обективно съществуващия недопустим противоправен резултат ,проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр.форми на по-неблагоприятно третиране, според признаците установени в закона,или международен акт ,в който смисъл е и реш.№3/2013г по гр.д № 534/2012 ІV г.о,сочено от защитата.
Основанието на чл.280, ал.1 т.2 ГПК е изтъкнато в изложението бланкетно, без никаква обосновка. В обобщение , не е отговорено на изискването за обосновка по специалните критерии за допускане до касационно обжалване в указана с приемането на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК насока .
С оглед гореизложеното Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на решение № 423/26.11.2018г по в. гр.дело № 577/2018г. на Окръжен съд-Пазарджик
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .