О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 31.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3205 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 16707/1.Х.2018 г. на „Керамит” ЕООД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 1984 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 25.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 5762/2017 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 1566/3.08.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-3, по т. д. № 1312/2017 г.: за отхвърляне на предявения от касатора срещу ответната „Прокредит Банк (България)” ЕАД-София осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за разликата над 49.78 лв. и до пълния му размер от 25 584.13 лв.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този осъдителен /кондикционен/ иск да бъдел уважен и за разликата до пълния предявен негов размер, вкл. ведно с присъждане на всички направени от дружеството по делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, подателят й „Керамит” ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си „очевидна неправилност” на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните три въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика по тях:
1./ „Нищожна ли е по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД-във вр. чл. 288 ТЗ- като противоречаща на добрите нрави, клауза от договор за банков кредит, която урежда минимален праг на лихвения процент, в случай, че използваният като референтен такъв (пазарен индекс Юрибор) спадне под определена стойност?”]
2./ „Нищожна ли е по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД-във вр.чл. 288 ТЗ- като противоречаща на добрите нрави, клауза от договор за банков кредит, която предвижда кредитополучателят да носи единствено риска от увеличението на референтния лихвен процент (пазарен индекс Юрибор), без да носи ползите от намалението на този референтен лихвен процент?”;
3./ „Нищожна ли е по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД-във вр. чл. 288 ТЗ- като противоречаща на добрите нрави, клауза от договор за банков кредит, която предвижда, че промяна на лихвата е възможна само до определен размер (минимален праг) на референтния лихвен процент (пазарен индекс Юрибор)?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Прокредит Банк (България)” ЕАД-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, както и за присъждане на посочени в препис от кредитно известие и в Списък по чл. 80 ГПК разноски за касационното производство в размер на сумата 1 167.77 лв., представляващ изплатен хонорар за този неин адвокат от САК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на „Керамит” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в атакуваната негова отхвърлителна част по кондикционния иск на касатора срещу ответната по претенция му банка, въззивната инстанция е приела, че за обсъждания исков период от м. февруари`2010 г. и до завеждането на делото, размерът на заплатената от ищцовото дружество лихва съответства на уговореното с подписаните помежду им анекси от датите 31.ІІІ.2010 г. и 22.ХІІ.2010 г., като съдържащите се в тях уговорки относно размера на лихвения процент, съгласно чл. 298, ал. 3 ТЗ, изключват приложимостта на всички несъответстващи им клаузи по прилаганите от ответника ОУ, поради което – и за този период – ирелевантни се явяват всички въпроси, свързани с едностранните изменения на лихвения процент от банката, съобщаването на същите на ищеца и евентуалното им обвързващо за него действие. При съобразяване търговското качество на ищеца /настоящ касатор/, като неоснователни са били преценявани от състава на САС както подробно аргументираните му доводи за използване от страна на ответната кредитна институция на привилегированото й икономическо положение, така и възражението за невъзможност с последния анекс да се въвежда минимален размер на лихвата /предвид липсата на такава уговорка в първоначалното съдържание на договор за банков кредит/, щом като в обхвата на договорната свобода на страните се включва не само изменението на първоначалните уговорки, но и допълването им с нови, доколкото по правната си същност това също представлява изменение на договорното правоотношение.
При тези данни по делото е налице главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, но не и релевираната от касатора допълнителна предпоставка по т. 3 на същия законов текст. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ банковите и валутни сделки /следователно и договорът за банков кредит по чл.чл. 430-432 от същия закон/ са ясно дефинирани като абсолютни търговски сделки. Същевременно правилото на чл. 294 ТЗ /вкл. опцията по ал. 2 на този законов текст да се дължи дори и лихва върху лихва в отношенията между търговци, стига такава да е уговорена/, цитирано в случая per argumentum a fortiori, както и разпоредбата на чл. 430, ал. 2 ТЗ, свързваща задължението на кредитополучателя за заплащане на лихва в полза на банката кредитодател, каквато е уговорена помежду им – като иманентно присъщ белег от съдържанието на договора за банков кредит, представляващ сделка възмездна и консенсуална, не отварят поле за субсидиарно прилагане на разпоредбите на гражданското законодателство. Докато в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата няма наведени каквито и да било доводи досежно това кои относими към разрешаването на спора закони са непълни, неясни или противоречиви /”така че да се създаде съдебна практика по прилагането им”/.
В заключение, атакуваното в неговата отхвърлителна част въззивно решение по осъдителния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (решаващата воля на САС е обективирана в трите, формулирани от касатора като релевантни за изхода на делото правни въпроса, а и не се констатира грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, в която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1984 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 25.VІІ.2018 г., постановено по т. дело № 5762/2017 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ по кондикционния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД.
О С Ъ Ж Д А касатора „Керамит” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. Княжево, ул. „кавак” № 2- НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответната по касация „Прокредит Банк (България)” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление вгр. София, булевард „Т. А.” № 26, СУМА в размер на 1 167.77 лв. (хиляда сто шестдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки), представлява изплатен хонорар за един неин адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2