ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 424
София, 4.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 466/ 2008 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Н” АД – гр. С. срещу Определение № 521 от 14.VІІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 830/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени допуснатото обезпечение.
В Молба от 10. Х.2008 г. жалбоподателят излага съществените правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд: 1. приемане на писмените доказателства за убедителни, без да са обсъдени, 2. допускане на обезпечение без внасяне на гаранция, с което се нарушава равнопоставеността на страните и не се отчитат загубите и последиците за ответника при отхвърляне на иска – въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят отново излага тези правни въпроси, поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и сочи определения на съдилищата, с които са решени противоречиво: Определение № 149/ 9.VІ.2008 г. по ч.гр.д. № 300/ 2008 г. на ВТАС, Определение № 735/ 20.V.2008 г. по ч.гр.д. № 358/ 2008 г. на Врачански окръжен съд и Определение от 2.ІV.2008 г. по в.гр.д. № 330/ 2008 г. на ВТОС.
Ответниците по частната жалба Т. компания ”М” АД – гр. Х. и “М” ООД – гр. Х. не изразяват становища по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на “Н” АД – гр. С. срещу Определение от 25.VІ.2008 г. по гр.д. № 116/ 2008 г. на Хасковски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от Т. компания ”М” АД – гр. Х. срещу “Н” АД – гр. С. и “М” ООД – гр. Х. иск за обявяване нищожност, на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, на Договор за кредит № 63/04 и Договор за учредяване на ипотека, обективирани в нот.акт № 1* н.д. № 518/ 2004 г., чрез спиране изпълнението на изп.д. № 170/ 2008 г. на ЧСИ. Изложени са съображения, че приложените писмени доказателства са в достатъчна степен убедителни по смисъла на чл. 391 ал. 1 т. 1 ГПК, че са налице условията на чл. 391 ал. 1 ГПК, тъй като са предприети изпълнителни действия срещу ищеца, и осъществяването на правата му при евентуалното успешно провеждане на иска, би било невъзможно или най – малкото съществено затруднено. По отношение на внасянето на гаранция е прието, че в правомощията на съда е да прецени дали конкретните данни и обстоятелства налагат това, и при писмени доказателства, които са в достатъчна степен убедителни за нуждите на производството, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, като не е постановил внасяне на гаранция, при това няма данни за възможни преки и непосредствени вреди за жалбоподателя, както и за размера им.
Касационно обжалване на така постановеното определение не следва да се допусне, тъй като разрешените от въззивния съд правни въпроси: кои са условията за допускане обезпечение на иск, в кои случаи обезпечение се допуска без гаранция и каква е преценката на съда, за да приеме, че са убедителни представените писмени доказателства – са съществени, но жалбоподателят не е доказал, че се решават противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Непротиворечива и постоянна е съдебната практика, изразена и в представените от жалбоподателя Определение № 735/ 20.V.2008 г. по ч.гр.д. № 358/ 2008 г. на Врачански окръжен съд и Определение от 2.ІV.2008 г. по в.гр.д. № 330/ 2008 г. на ВТОкр съд (Определение № 149/ 9.VІ.2008 г. по ч.гр.д. № 300/ 2008 г. на ВтАС не е влязло в сила и не следва да се взима предвид), че предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК – т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване) – чл. 391 ГПК. В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, установяващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право.
В случая от представените писмени доказателства: Договор за ипотека № 118/ 2004 г. и Договор за кредит № 63/2004 г. може да се направи извод, че ищецът е учредил договорна ипотека върху свой недвижим имот в полза на кредитодателя, за да гарантира задължението на кредитополучателя за получения кредит. Налице е правен интерес у ищеца от предявения установителен иск, което обуславя допустимостта на иска. С оглед доказаната облигационна връзка между страните, създадена въз основа на договора за кредит и договора за ипотека, и поддържаното основание за нищожност – договорите сключени в нарушение на чл. 39А от представения Устав на ищеца, може да се приеме, че искът е вероятно основателен и че не са голословни доводите на ищеца в този смисъл. Предприетото принудително изпълнение от Банката за дължими суми на основание договора за кредит №63/2004 г. по изп.д. № 170/ на ЧСИ обуславя нуждата от обезпечаване. За да се направи този извод и да допусне исканото обезпечение на иска, очевидно съдът е обсъдил представените писмени доказателства.
Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че е противоречива практиката на съдилищата по въпроса обсъжда ли съдът писмените доказателства, за да направи преценката за убедителността им. Както в обжалваното определение, така и в представените от жалбоподателя определения на съдилищата, преценката на представените писмени доказателства се извършва от съда, доколкото същите обосновават извода за вероятна основателност на иска.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за противоречива практика на съдилищата относно внасянето на гаранция при допускане на обезпечение на иска. Когато ищецът не разполага с документ, подкрепящ основателността на предявения иск, той може да удостовери вероятната му основателност, като изрази готовност да внесе гаранция в определен от съда размер, съгласно чл.180 и 181 ЗЗД. Гаранцията освобождава ищеца от задължението да представи убедителни писмени доказателства и при наличието на такива, съдът не изисква гаранция, за да допусне обезпечение. В правомощията на съда, съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, е да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1 т. 1. Следователно внасянето на гаранция е по преценка на съда с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение. В представените от жалбоподателя определения не се обсъжда въпросът за внасянето на гаранция, поради което не може да се приеме, че изложеният съществен правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Затова следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Посоченото от жалбоподателя основание в Изложението, че разрешените въпроси “са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото” не следва да се разглежда, тъй като жалбоподателят не е изложил съображения, за да обоснове, че в случая същото е налице.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 521 от 14.VІІІ.2008 г. по ч.т.д. № 830/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: