6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 07.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 905 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. С., срещу решение № 87 от 04.11.2014г. по в.т.д. № 226/2014г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 129 от 25.04.2014г. по т.д. № 617/2013г. на Бургаски окръжен съд, ТО, 1 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено, че всички вписани на 24.02.2011г. в търговския регистър по партидата на [фирма] по заявление на Н. С. С. обстоятелства по взети решения на О. на дружеството не съществуват и [фирма] е осъдено да заплати на Д. П. О`Съливан сумата 530 лева – разноски по делото.
Касаторът поддържа, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в първоинстанционното производство не му е назначен особен представител, като съдът не се е произнесъл по доводите му за наличие на конфликт на интереси. Поддържа още, че въззивният съд не се е произнесъл по допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл.127, ал.2 ГПК във връзка с допускането и извършването на допълнителна задача на първоначалната експертиза, както и не е обсъдил обстоятелството, че първоинстанционният съд не е извършил никакви действия по откриването на оригиналите на оспорените документи, въпреки направеното от ищеца в исковата молба искане. Твърди, че изводите на съда не съответстват на изводите на вещото лице. Твърди още, че въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че Н. С. работи в Л., Великобритания, поради което не е била налице пречка на 06.01.2011г. там да е проведено общо събрание. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. При конфликт на интереси между управителите на дружество с ограничена отговорност трябва ли да се назначи особен представител на дружеството – противоречие с определение № 859 от 20.12.2012г. по ч.гр.д. № 732/2012г. на ВКС;
2. При конфликт на интереси между представляващ и представител трябва ли да се назначи особен представител – противоречие с решение № 1458 от 16.01.1995г. по гр.д. № 110/1994г. на ВКС, V г.о., решение № 388 от 13.05.2003г. по гр.д. № 949/2002г. на ВКС, II г.о.;
3. Допустимо ли е ищецът да прави нови доказателствени искания след депозирането на исковата молба, ако не са налице предпоставките на чл.143, ал.2 и чл.147 ГПК – противоречие с решение № 358 от 19.12.2012г. по гр.д. № 956/2011г. на ВКС;
4. Какво е доказателственото значение на извършена графологическа експертиза на ксерокс копие от документ при липса на оригинал – противоречие с решение № 23 по гр.д. № 58/2009г. на ВКС, III г.о.;
5. Трябва ли да се вземат предвид доказателствата, които не са включени по надлежния ред и са допуснати нарушения на процесуалните правила за събирането им – противоречие с решение № 64 от 20.02.2012г. по гр.д № 1398/2011г. на ВКС. Поддържа, че допълнителната задача на експертизата е изършена след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок и поради това не следва да се взема предвид при решаване на делото по същество.
Ответникът по касация Д. П. О`Съливан, гражданин на Великобритания, представляван от адв. Х. и адв. И. оспорва касационната жалба. Поддържа, че първите два въпроса не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като към момента на завеждане на исковата молба като управител на [фирма] е бил вписан и Н. С. и независимо, че с исковата молба е атакувано вписването му, той е разполагал с правото да представлява дружеството. Счита, че хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК изисква наличие на противоположни интереси по конкретно гражданско дело между представляван и представител, а не между двамата законни представители на представляваната страна, поради което не е налице основание за назначаване на особен представител на [фирма]. Поддържа, че цитираните от касатора съдебни актове са неотносими към настоящия спор. Твърди, че третият, четвъртият и петият въпроси са изяснени в тълкувателната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е обсъдил и счел за неоснователно възражението на въззивника – ответник, за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да назначи особен представител на дружеството. Приел е, че съгласно вписването в търговския регистър към момента на предявяване на иска дружеството се представлява от двама управители, а не само от ищеца и поради това, въпреки че вписването на Н. С. като втори управител се атакува по настоящото дело и се иска заличаване на посоченото обстоятелство, до момента на влизане в сила на решението представителните права по отношение на дружеството се упражняват съобразно направеното вписване.
Въззивният съд е обсъдил приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-графологическата експертиза, според която подписите от името на ищеца на двата протокола от 06.01.2011г. и от 21.03.2011г. за проведени общи събрания може да са пренесени чрез компютърна система от друг документ. Взел е предвид, че заключението е изготвено само въз основа на копия, но е приел, че същото би могло да се опровергае само ако се направи експертиза върху оригинали, които е могъл да представи въззивникът, който е инициирал провеждането на събранията и по чието искане е станало вписването на решенията на процесното общо събрание от 06.01.2011г. Посочил е, че въззивникът с оглед твърденията си, че не е бил уведомен за делото, е могъл да представи оригиналите на документите с въззивната си жалба и да поиска допускане на повторна съдебно-графологическа експертиза, която да се извърши въз основа на тях. Поради това въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено съобразно представените доказателства, като твърденията на ищеца не са били опровергани от въззивника.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, че общо събрание не е било провеждано и решенията, които са били вписани, не са вземани, въззивният съд е приел, че за ищеца е налице интерес от предявяването на иск по чл.29 ЗТР за установяне несъществуването на вписаните обстоятелства. Изложил е съображения, че въззивникът не е ангажирал доказателства, че такова общо събрание е било проведено и на него е присъствал въззиваемият ищец. Във връзка с твърденията на въззивника, че не е била налице пречка общото събрание да се проведе в Л., а от друга страна, че не е доказано твърдението на ищеца за отсъствието му от България на 06.01.2011г., въззивният съд е посочил, че не става ясно какво е твърдението на въззивника за мястото, на което се е провело общото събрание от посочената дата – в Л. или някъде в България.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3 ГПК първи два процесуалноправни въпроси, отнасящи се до предпоставките на чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител, са поставени в контекста на твърденията на касатора за наличие на противоречие в интересите на ищеца и ответното дружество, чийто управител се явява, както и на противоречие в интересите на двамата управители на дружеството. Въззивният съд е обсъдил довода за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да назначи особен представител на дружеството, и е го е счел за неоснователно, приемайки, че съгласно вписването в търговския регистър към момента на предявяване на иска дружеството се представлява от двама управители, а не само от ищеца, с оглед на което, въпреки че вписването на Н. С. като втори управител се атакува по настоящото дело и се иска заличаване на посоченото обстоятелство, до момента на влизане в сила на решението представителната власт по отношение на дружеството се упражнява съобразно направеното вписване. Следователно произнасянето на въззивния съд е съобразено с обстоятелството, че ответното дружество се представлява от двама управители заедно и поотделно, поради което по заведения от ищеца иск дружеството следва да се представлява от другия вписан управител. В този случай не е налице противоречие в интересите на представител и представляван по смисъла на чл.29, ал.4 ГПК, тъй като ищецът не действа и като представител на ответното дружество. Противоречието в интересите на двамата вписани управители е основание за назначаване на особен представител на дружеството, ако съгласно вписването в търговския регистър управителите могат да представляват дружеството само заедно, какъвто не е настоящият случай. Поради това следва да се приеме, че произнасянето на въззивния съд е съобразено с конкретните факти по делото и не е в противоречие с посочените от касатора съдебни актове. Определение № 859 от 20.12.2012г. по ч.т.д. № 732/2012г. на ВКС, I т.о. е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК в хипотезата на разногласия между управителите на дружество, които не могат да формират общо решение по предявения от него иск, и противоречие в интересите на двете дружества, страни по делото, тъй като едно и също лице е едновременно представляващ и двете дружества. По настоящото дело ищецът действа само в лично качество, а ответното дружество се представлява надлежно от другия вписан в търговския регистър управител. Поради това различните изводи на въззивния съд са обусловени не от противоречие с формираната с това определение съдебна практика, а от различните факти по двете дела, с оглед на което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Другите посочени от касатора съдебни актове също са неотносими, тъй като в решение № 388 от 13.05.2003г. по гр.д. № 949/2002г. на ВКС, ГК, II г.о. е разгледана хипотезата на иск, по който ответното дружество се представлява от съпруг на ищцата, признал в качеството си на втори ответник предявения иск, а решение № 1458 от 16.01.1995г. по гр.д. № 110/94г. на ВКС, V г.о. е постановено в хипотеза на иск, предявен срещу дружеството от неговия единствен управител. С оглед на това представените решения не доказват противоречиво разрешаване на поставените въпроси и не могат да обосноват наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Трети и пети процесуалноправни въпроси са важни, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС. Съгласно решение № 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г. на ВКС, ГК, IV, решение № 67 от 06.07.2010г. по т.д. № 898/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, едва от момента на изготвяне на доклад по чл.146 ГПК настъпва преклузията за страните да не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, щом не са налице условията на чл.147 ГПК. В настоящия случай ищецът е направил искането си за допускане на допълнителна задача на съдебно-графологическата експертиза с молба от 28.02.2014г., преди изготвянето от първоинстанционния съд на доклад по делото и провеждане на първото съдебно заседание. Поради това искането не е било преклудирано и като е допуснал формулираната допълна задача и е взел предвид изготвеното по нея заключение, съдът не се е отклонил от постоянната съдебна практика по приложението на чл.143 и чл.147 ГПК.
Четвъртият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По отношение на този въпрос обаче не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В решение № 23 от 06.04.2010г. по гр.д. № 58/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, на противоречие с което се позовава касаторът, по поставения въпрос е прието, че преценката за доказателствената стойност на извършена графологическа експертиза на ксероксно копие на документ при липса на оригинал следва да е конкретна, във връзка с характерните особености за всеки конкретен случай. Въззивният съд не се е отклонил от това разрешение, като за да възприеме заключението на вещото лице, е изложил съображения, че на експерта не са представени от въззивника – касатор в настоящото производство, оригинали, което може да бъде направено само от него, тъй като той е инициирал провеждането на общите събрания и по негово заявление е извършено вписването на решенията им. Поради това, след като вещото лице е изготвило заключение въз основа на ксероксно копие и по този начин е счело, че не е налице пречка за това, а ответникът не е представил оригиналите на изследваните документи нито на вещото лице, нито във връзка с направеното оспорване на заключението, не е била налице пречка това заключение да бъде ценено от въззивния съд като годно доказателство и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като искане не е направено и не са представени доказателства за извършване на такива.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 04.11.2014г. по в.т.д. № 226/2014г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: