О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 3460 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Д. и В. М. Д. против определение № 10433 от 25.04.2019 г., постановено по ч.гр.д. №4148 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, втори брачен въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 25.01.2019 г. по гр. д. № 78626 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 169 състав, за връщане на исковата молба на жалбоподателите срещу Върховния административен съд. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е недопустимо, очевидно неправилно и незаконосъобразно, поради което молят да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, приема следното:
М. М. Д. и В. М. Д. са изложили в исковата си молба, че са обжалвали пред Административен съд София-град заповед на кмета на района, с която е отменена заповедта им за настаняване в общинско жилище и са поискали спиране на изпълнението на обжалваната заповед. Първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане искането за спиране с определение, което Върховният административен съд е потвърдил. В мотивите си този съд е приел, че искането за спиране е просрочено, тъй като заповедта е връчена по реда на чл.61, ал.3 от АПК. Според ищците извършеното в мотивите на Върховния административен съд тълкуване на разпоредбата на чл.61, ал.3 от АПК противоречи на преобладаващата съдебна практика. По този начин, като ги е третирал по-неблагоприятно в сравнение с други лица, Върховният административен съд е извършил пряка дискриминация. Ето защо са поискали от съда да установи дискриминационното нарушение, да осъди Върховния административен съд да се въздържа от дискриминация по описания начин, да възстанови положението, съществувало преди нарушението и да им заплати 5 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевен дискомфорт и невъзможност да водят нормален битов и санитарен живот.
С разпореждане № 22985 от 25.01.2019 г. по гр. д. № 78626/2018 г. Софийският районен съд, Първо гражданско отделение, 169 състав, е върнал исковата молба. Приел е, че предявените искове са недопустими, тъй като ищците поставят за пререшаване спор, който е бил предмет на приключило с окончателен акт съдебно производство по административно дело № 9188/2018 г. по описа на ВАС. Изложените в исковата молба съображения касаят изцяло съществото на спора по административното дело, а исканията им на практика представляват искане за отмяна на определение от 26.07.2018 г. по административното дело. Съгласно чл.299, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от ГПК този спор не може да бъде пререшаван, а повторно заведеното дело подлежи на прекратяване. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, възприемайки основното съображение за непререшаемост на спора, който вече е бил разрешен по административното дело. Този съд е окачествил предявените искове като опит за заобикаляне на забраната на чл.299 от ГПК във връзка с чл.144 от ГПК. Частните жалбоподатели твърдят, че въззивното определение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба. Това твърдение погрешно отъждествява решението по съществото на спора, когато исковата молба е нередовна, с определението за прекратяване на производството по недопустима искова молба. Първият съдебен акт е недопустим, а вторият не страда от такъв порок. Ето защо това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не е налице.
От външна страна не се констатира грубо противоречие между мотивите на обжалваното въззивно определение и правилата на формалната логика, правните норми не са приложени в противоположния им смисъл, нито е приложена отменена или несъществуваща правна норма. Затова определението не е и очевидно неправилно.
Не може да се допусне касационно обжалване и по поставените от частните жалбоподатели въпроси. Първият въпрос е относно задължението на въззивния съд да предприеме мерки за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Касаторите смятат, че в противоречие с ТР№ 1 от 17.7.2001 г. на ВКС въззивният съд не им е дал възможност да отстранят тези нередовности. Този въпрос обаче не е относим към спора, тъй като задължението на въззивния съд по т.4 от ТР № 1 от 17.7.2001 г. на ВКС касае хипотезите, при които порокът на исковата молба може да бъде отстранен. В случая е налице процесуална пречка за допустимост на предявените искове/забрана за пререшаване на спора/, която не може да бъде санирана с последващо отстраняване на нередовност на исковата молба.
Вторият въпрос на касаторите е дали е пасивно легитимиран правораздавателният орган да отговаря по предявена искова молба за защита от дискриминация в хипотезата на нарушаване на чл.8 от Закона за съдебната власт, а третият е дали тази разпоредба установява забрана да се извършва дискриминация в правораздаването и следователно дали е допустим иск за защита от дискриминация срещу правораздавателен орган, който е допуснал неравно третиране. Така формулираните въпроси са твърде общи, отговорите им биха се различавали в зависимост от редица други факти, поради което не биха могли да обусловят изхода на спора относно допустимостта на предявените искове в конкретния случай. Въведените в чл.8 от ЗСВ изисквания към органите на съдебната власт за точно, еднакво и недискриминационно прилагане на законите са общи разпоредби, чието спазване се контролира по съответния процесуален ред. Когато този ред е изчерпан, актовете, дори да са неправилни и издадени в противоречие с чл.8 от ЗСВ, вече не могат да бъдат отменени и се стабилизират.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийския градски съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10433 от 25.04.2019 г., постановено по ч.гр.д. №4148 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, втори брачен въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 25.01.2019 г. по гр. д. № 78626 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 169 състав, за връщане на исковата молба на М. М. Д. и В. М. Д. срещу Върховния административен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: