2
определение по ч.гр.д.№ 3981 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
Софи, 09.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3981 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 260 от 28.04.2014 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, постановено по в.ч.гр.д.№ 193 от 2014 г., с което е потвърдено определение № 230 от 22.01.2014 г. по гр.д.№ 3645 от 2012 г. на Варненския окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС по въпроса за вдигане на обезпечителните мерки при наличие на основанията по чл.23, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от З. /отм./ и по въпроса за задължението на съда да обсъди доказателствата и доводите на страните по делото, както и че произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 18.06.2014 г. ответникът А. Т. А. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Варненския апелативен съд на 28.05.2014 г., а частната жалба е подадена на 04.06.2014 г./.
Тъй като частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд по искане за вдигане на обезпечителни мерки, наложени по реда на З. /отм./, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая няма основание за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд, поради следното:
1. На първо място, в изложението към частната жалба по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят не е посочил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Посоченото в изложението, че съдът се бил произнесъл по въпроса за вдигането на обезпечителните мерки при наличие на основанията по чл.23, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от З. /отм./, по същество представлява посочване на предмета на делото, а не посочване на конкретен правен въпрос, свързан с разрешаването на спора по това дело. Твърдението, че съдът не е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, също не представлява посочване на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а е довод по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК за неправилност на постановеното от въззивния съд определение, който довод не може да се разглежда и обсъжда в настоящото производство по чл.288 от ГПК /тъй като в производството по чл.288 от ГПК ВКС не се произнася по правилността на обжалвания съдебен акт, а само по наличието или липсата на основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на този акт/. Поради горното /непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК/ и съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, само на това основание касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
2. На второ място, не са налице и специалните основания на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Въпреки твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика по приложението на чл.23, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от З. /отм./, жалбоподателят не е представил решения на ВКС или на други съдилища в страната, в които правният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в обжалваното определение, да е бил решен по различен начин. Няма и не може да има противоречие между обжалваното определение и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, доколкото т.19 от горепосоченото ТР на ОСГК на ВКС касае необходимото съдържание на мотивите на въззивния съд по дела, за които се прилага ГПК /отм./, а обжалваното определение е постановено при действието и по правилата на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., в който въззивното обжалване е уредено по различен начин /като ограничен въззив, при който съгласно чл.269 от ГПК в мотивите на решението си въззивният съд се произнася не изцяло по правилността на решението или определението на първоинстанционния съд, а само по посочените във въззивната жалба доводи за неправилност на този съдебен акт/. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по смисъла на това основание, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС: тъй като по приложението на чл.23, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от З. /отм./ и на чл.12 от ГПК има съдебна практика, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 260 от 28.04.2014 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, постановено по в.ч.гр.д.№ 193 от 2014 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.