О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 18.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 741 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. , против решение на Софийски окръжен съд, постановено на 14.01.2008 година по гр.д. №435/2008 г., с което е оставено в сила решение на С. районен съд. С последното е отхвърлен предявения от ищцата ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, по отношение на недвижим имот.
Ответниците по касационната жалба не са представили отговор по същата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона.
Съществения материалноправен въпрос, който сочи жалбоподателя е, дали решението по преюдициалния спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е необходима процесуална предпоставка за предявяването на иска с правно основание чл.108 от ЗС, доколкото ищцата е участвувала в производството по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, доколкото ищцата се легитимира като собственик на имота по силата на правна сделка. Жалбоподателят твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е материалноправния въпрос, допустими ли са или не искове с правно основание чл.108 от ЗС, при наличието на хипотезата на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато в производството по този иск не са участвали всички наследници, които не са необходими другари и следва ли трето лице – приобретател, да защити правата си по реда на чл.108 от ЗС.
За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен, въззивния съд е приел, че ищцата не е доказала своето право на собственост върху недвижимия имот, като при липсата на първата предпоставка за основателността на ревандикационния иск, го е отхвърлил. Съдът е приел, че прехвърлителите по договора за продажба на недвижим имот не са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот на ищцата по делото, доколкото е налице влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което със сила на пресъдено нещо е установено по отношение на прехвърлителите Х. , Н. и С. А. , че към момента на образуване на ТКЗС, правото на собственост върху имота е принадлежало на трето лице – С. П. К. По отношение на необвързаните със сила на пресъдено нещо прехвърлители, съдът е приел, че техния наследодател не е притежавал правото на собственост, поради което те не са могли да го прехвърлят на ищцата, по силата на договора за продажба.
Повдигнатите от жалбоподателя материалноправни и процесуално правни въпроси не са основание за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски окръжен съд.
Теорията и съдебната практика са трайни и непротиворечиви по отношение на това, какви факти при условията на пълно и главно доказване следва да се установят в производството по ревандикационен иск и чия е тежестта от това доказване. Правото на собственост, придобито въз основа на правна сделка, безспорно дава правата, които собственика притежава спрямо всички останали лица, които държат или ползуват вещта, съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС. В производството обаче, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи своето право на собственост, като това доказване, с оглед направеното от ответниците оспорване, следва да обхване в настоящия случай и правото на собственост на прехвърлителите по тази сделка. Решението на поземлената комисия и скицата на имота, с които се легитимират като собственици част от прехвърлителите по сделката по продажбата на имота на ищцата, не могат да се противопоставят на силата на пресъдено нещо, с което се ползува решението на съда по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Решението на поземлената комисия е за възстановяване на имот в стори реални граници, като с оглед възникналия спор за материално право и разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, правото на собственост на прехвърлителите Х. , Н. и С. А. е отречено. На основание чл.220, ал.1 от ГПК /отм./ със силата на пресъдено нещо са обвързани както страните по това дело, така и ищцата, черпеща права по силата на сделката, с която Х. , Н. и С. А. са и прехвърлили право, което те не притежават. Цитираното в изложението на касатора съдебно решение на ВКС /№2101 по гр.д. № 2668/2001г./ не е в противен смисъл, доколкото касае различна хипотеза – доколко спогодба в делбеното производство е доказателство за собственост. Приетото в горния смисъл от въззивния съд не е в противоречие с решение №398/2005 г. и р. №300/2005 г., които касаят различни хипотези, несъотносими към спора по настоящото дело.
Жалбоподателят твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е материалноправния въпрос, допустими ли са или не искове с правно основание чл.108 от ЗС, при наличието на хипотезата на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато в производството по този иск не са участвали всички наследници, които не са необходими другари и следва ли трето лице – приобретател, да защити правата си по реда на чл.108 от ЗС. Безспорно е, че всяко лице, което не е обвързано от силата на пресъдено нещо, може да претендира защита на своите права с иска си по чл.108 от ЗС, но постановеното решение не е в противоречие с този извод. Въззивния съд е разгледал иска по същество, като е приел че същия е допустим, но неоснователен. С решението си, въззивния съд не е отрекъл правото на приобретател, какъвто е ищцата по делото, да защити правото си на собственост, каквото тя е твърдяла че притежава, но е приел, че предявения иск е неоснователен. Изложения довод, като основание за касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е неоснователен.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Софийски окръжен съд, постановено на 14.01.2008 година, по гр.д. №435/2008 г
Председател: Членове: 1. 2.