О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 21.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 883 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 11.03.2011 год. по гр. д. № 127/2011 год. Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 28.06.2010 год. по гр. д. № 258/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени: предявените от [фирма], [населено място] срещу ДА „Д.”, [населено място] и д., чрез МРРБ искове за собственост на основание универсално правоприемство на недвижим имот, представляващ „З. П.”, предявените от главно встъпилото лице [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място]” иск за собственост на същия недвижим имот, на основание правна сделка и против ДА „Д.” и срещу д., чрез МРРБ ревандикационни искове относно същия имот.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК от [фирма] и [фирма], чрез пълномощниците им и с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени.
В приложените към жалбите изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като касаторите го обосновават с произнасянето на въззивния съд по релевантните материалноправни въпроси относно: правното действие на решението на принципала за намаляване капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции, при положение, че това обстоятелство не е вписано в търговския регистър, има ли пряко отчуждително действие и води ли до промяна на собствеността разпореждането на МС № 10 от 23.03.99 год., с което процесният имот е изваден от капитала на ЕАД и е обявен за публична държавна собственост и впоследствие предаден за ползуване и управление на ДА „Д.”, които въпроси се решават противоречиво от съдилищата, позовавайки се на влязлото в сила решение по гр. д. № 427/2008 год. на ОС-Враца, постановено в производство по иска на [фирма] за ревандикация на З. в К..
Касаторите се позовават на противоречиво произнасяне от въззивния съд с практиката на ВКС и по въпроса за правните последици на вписването в търговския регистър, като се сочат решенията по гр. д. № 674/99 год., І г. о., гр. д. № 680/2004 год., ф. д. № 119/95 год. V г. о., в които се приема конститутивно действие на вписването.
Представена е и съдебна практика /решения по гр. д. № 1373/2001 год. на ІV г. о., гр. д. № 32/2009 год. с. о./ по въпроса за разпореждането с недвижимо имущество на Е., образувано с държавно имущество само при спазване процедурата по ПРУПСДП /отм./ и при наличие на сключен договор в предвидената в закона форма между дружеството и приобретателя.
Приетото от въззивния съд в обжалваното решение относно същността на Р. № 10/99 год. като годно правно основание за вещнотранслативен ефект по отношение на собствеността на спорния имот в полза на държавата, според касаторите е в противоречие с представената съдебна практика, както и с ТР № 1/2002 год. ОСГК на ВКС, според което решенията на общото събрание на АД по чл. 221 ТЗ не представляват правна сделка, подчиняваща се на правния режим по ЗЗД, с което се обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изложението на [фирма] допълнително се сочи и въпроса за вещнопрехвърлителното действие на договора за продажба на търговското предприятие по отношение на имот, който не е включен в актива в баланса на прехвърлителя, по който произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение противоречи на решението по гр. д. № 1725/2003 год. на ВКС. Този касатор се позовава евентуално и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по произнасянето на поставените правни въпроси.
Така формулираните от касаторите материалноправни въпроси касаят материята на търговското право, поради което и с оглед специализацията между отделните колегии във ВКС делото следва да бъде разгледано от Търговската колегия на съда. Това се налага и от обстоятелството, че в последната са висящи и други сходни казуси, като по този начин би се постигнало избягване на възможността от противоречиво произнасяне по поставените от касаторите правни въпроси, по които същите обосновават наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Поради тези съображения, настоящият състав на ГК на ВКС счита, че производството по делото пред него следва да се прекрати, като същото се изпрати за образуване пред ТК на ВКС, водим от което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 883/2011 год. на ІІ г. о. на ВКС и
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: