3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 425
София ,01.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 277/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Г. А. чрез пълномощника си адв. Д.И. е обжалвала въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 20.12.2011г. по гр.д.№ 670/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Подадена е в срок и частна жалба вх.№ 1129 от 29.02.2012г. срещу определението по чл.248 ГПК за разноските.
Ответниците Р. Д. А. и И. И. А. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е недопустима и неоснователна.
1. По касационната жалба.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса представлява ли самостоятелен обект на собственост жилище в сутеренния етаж и може ли същото да бъде предмет на делба и разпоредителни сделки.
Въпросът не е от значение за решаването на делото, макар да е залегнал в мотивите на обжалваното решение. При предявен иск за ревандикация на идеална част от сутеренния етаж с твърдение, че сутеренния етаж в жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор 41112.503.1706 по кадастралната карта на [населено място], е обща част и ищцата като собственик на първия етаж от сградата, притежава идеална част и от сутерена по силата на чл. 98 ЗС, от значение за материалноправната легитимация на ищцата е дали към момента на сключване на договора, по силата на който тя е придобила етаж от сградата, сутеренният етаж, предмет на ревандикацията е бил обща част по смисъла на чл.38 ЗС. В. съд е приел, че този етаж е бил обща част по предназначение щом като при построяването на сградата в него са били изградени отделни помещения, които не са били разпределени към съответните етажи. Впоследствие обаче със съдебната делба-спогодба от 1984г., в която са участвали етажните собственици от процесната сграда, по тяхно общо съгласие е отреден в дял на праводателя на ответниците сутерена, което е израз на постигнато съгласие за промяна в предназначението му . Този извод не противоречи на приетото в ТР 34/1983г. на ВС, ОСГК, на което се позовава касаторката, за възможност чрез фактически или правни действия да се изключат от общите части на сградата помещения, които са такива по предназначение, а не по естеството си. А щом като към момента на договора, оформен с нот. акт № 1/1990 г. , с който се легитимира ищцата, сутеренът не е бил обща част и не е прехвърлен изрично, тя не би могла да придобие идеална част от него по силата на чл.98 ЗС, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска, независимо от това дали след промяната на предназначението на сутерена той е отговарял на изискванията на жилище. Дали ответниците са могли да придобият такъв обект е въпрос без значение за спора, тъй като по ревандикационния иск предмет на доказване е само собствеността на ищеца. Ответникът може да се защитава само чрез отричане на неговото право на собственост, без да противопоставя свои вещни права.
С оглед на изложеното не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
2. Частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК от 21.02.2012г. по гр.д.№ 670/2011г. е неоснователна. С отговора на въззивната жалба ответниците са поискали присъждане на разноски и са доказали извършването им с представения договор за правна защита и съдействие от 10.11.2011г. , но съдът не се произнесъл по това искане с решението. Молба за присъждане на разноските е подадена в срока за обжалване на въззивното решение и при спазване на процесуалните правила съдът я е уважил като е допълнил решението и е осъдил М. Г. А. на основание чл. 248 във връзка с чл.78 ал.3 ГПК да заплати на Р. Д. А. и И. И. А. сумата 200 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение. Представянето на списък за разноските по чл.80 ЗС не е условие да се иска присъждането им допълнително, а само за изменението на присъдения размер. Договореното възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78ал.5 ГПК, тъй като е в рамките на минимални размер по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004г. при цена на иска 7647 лв. и съдът не е имал основание да го намали.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 20.12.2011г. по в. гр.д.№ 670/2011г.
ПОТВЪРЖДАВА определението по чл.248 ГПК от 21.02.2012г. по в. гр.д.№ 670/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: