О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 01.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 286/2019 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ЗК Лев Инс“ АД, [населено място], против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2129 от 08.08.2018 г., по в.гр.д. № 5543/2017 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 2863 от 26. 04. 2017 г., по гр.д. № 5314/2015 г. в неговата отхвърлителна част за разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв., при условията на чл.271, ал.1 ГПК е уважен предявения от Т. Н. С. против „ЗК Лев Инс“ АД пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, като е присъдена допълнително сумата 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.03.2015 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане и съответни деловодни разноски по чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че присъденото обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди на ищцата в общ размер от 80 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент по см. на чл. 52 ЗЗД. Счита същото за значително завишено, поради извършена от решаващия съд неправилна преценка на фактите относими към механизма на процесния пътен инцидент и поведението на пострадалата, което е обусловило и нарушаване на материалния закон.
По изложените съображения се иска отмяна на въззивния съдебен акт в обжалваната му част и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В депозираното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуалното право, свързани с приложение принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и конкретизирани: 1. „Следва ли съдът да обсъди поведението на пострадалия, когато ответникът е навел доводи за съпричиняване и са събрани доказателства в тази връзка?”; 2. „Трябва ли съдът да обсъди механизма на настъпване на пътно-транспортно произшествие и механизма на увреждане, когато се спори механизма на произшествието и причинно-следствената връзка между събитието и неблагоприятните последици?”;3. „Редно ли е съдът да намали определения от него размер на обезщетение, когато се докаже принос от пострадалия?”;4.„Минималната работна заплата представлява ли икономически критерий за определяне размера на обезщетението, като се съобрази периода, необходим за възстановяване на пострадалия?”.
За илюстрация на твърдяното противоречие във вр. с приложението на чл.52 ЗЗД жалбоподателят сочи задължителните постановки в ППВС № 4/68 г., ППВС № 17/63 г., както и формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК казуална практика на ВКС: решение № 18 от 09.03.2018 г., по т. д. № 1512/2017 г. на І т. о.; решение № 331 от 04.07.2011 г., по гр. д. № 1649/2010 г. на ІV гр. о.; решение № 212 от 01.02.2012 г., по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно изразява и несъгласие с въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК – необоснованост и нарушение на материалния закон.
Третото лице-помагач в процеса не заявява становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение в частта, с която e уважена предявената пряка искова претенция по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния претендиран размер от по 80 000 лв., въззивният съд е счел, че същата се явява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД на претърпените от Т. Н. С. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.03.2015 г. в [населено място].
При определяне размера на дължимото обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на ищцата решаващият състав на Софийски апелативен съд позовавайки се на задължителните разяснения в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС относно примерните обективни критерии, които следва да бъдат взети предвид в хипотезата на чл.52 ЗЗД е взел предвид и обсъдил отделните конкретни данни по делото – механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие – на пешеходна пътека при пресичане от страна на пострадалата, нейната възраст, броя и характера на претърпените от пострадалата телесни увреждания, които по своите медико-биологични характеристики представляват средни телесни повреди; продължителността и интензитета на породените от получените травми физически болки, морални страдания и битови неудобства; извършените три оперативни интервенции и предстоящите нови две за изваждане на металните импланти от долния и горния крайник; остатъчните негативни проявления от уврежданията и възможността за окончателното им бъдещо отзвучаване; икономическата конюнктура в страната, лимита на застрахователните обезщетения към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, като една своеобразна индиция за последната.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който включващ се в предмета на конкретния правен спор е обусловил решаващите правни, а не фактически изводи на въззивния съд и се явява от значение за крайния правен резултат по делото. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка или на събраните по делото доказателства.
В случая първите два от поставените от касатора въпроси, които в същността си се свеждат до задължението на въззивния съд на съд по съществото на спора, да обсъди всички ангажирани по делото допустими и относими доказателства и своевременно въведените доводи и възражения на страните са обуславящи изхода на конкретното дело, поради което обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно по отношение на същите е позоваването на допълнителния критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал. 1 ГПК.
Според задължителните за съдилищата в страната указания по т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС поставеният от касатора правен въпрос, който, разрешен в обжалваното въззивно решение е обусловил изхода на конкретното дело ще е от значение за точното прилагане на закона, само когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на приложимата правна норма неправилна съдебна практика или когато поради настъпила промяна в обществените условия и правна мисъл, създадената, макар и правилна, практика на съдилищата по приложението на конкретната правна норма, се нуждае от осъвременяване, а за развитие на правото – когато тази норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива и чрез корективното и тълкуване за изясняване на съдържанието и ще бъде създадена съдебна практика по нейното прилагане. В случая, тези изисквания не са осъществени, не само поради отсъствие на наведени в подобен смисъл доводи от жалбоподателя, но поради наличие на формирана и трайно непротиворечива казуална практика на касационната инстанция, част от която е цитирана и от касатора, по отношение на която няма доказана обществена и правна необходимост от промяната й, чието съществуване само по себе си изключва приложимостта на визираното селективно основание.
Отделно е, че така поставени въпроси № 1 и № 2 са некоректни, тъй като въззивният съд е обсъдил подробно въведеното от ответника, настоящ касатор, възражение за съпричиняване на вредата. Обстоятелството, че решаващият състав на Софийски апелативен съд не е възприел тезата на последния за приложимост на законовото правило на чл.51, ал.2 ЗЗД, аргументирайки становището си с отсъствие на установен в хода на процеса конкретен принос на увредената, предвид предприетото от нея пресичане на пътното платно на обозначената пешеходна пътека, скоростта на движение на увреждащия лек автомобил, конкретната пътна обстановка към момента на деликта, мястото на удара, постановената по н.о.х.д.№ 979/2016 г. на ХРС присъда и категоричността в заключението на в.л. от изслушаната автотехническа експертиза относно възможността за предотвратяване на пътния инцидент от водача на моторното-превозно средство, не означава, че е налице отклонение от практиката на ВКС.
С оглед гореизложеното въпрос № 3 се явява изцяло хипотетичен, поради което не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Липсата на общото основание за достъп до касация изключва необходимостта от обсъждане на допълнителната процесуална предпоставка, поддържана от жалбоподателя – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не обосновава приложното поле на касационното обжалване и общо поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД. Последният, макар и недостатъчно конкретизиран, несъмнено е значим за изхода на делото по предявен пряк иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ(отм.) Недоказано по отношение на него е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Видно от мотивите в съобразителната част на обжалвания съдебен акт въззивният съд подробно е обсъдил общите критерии, указани в т. 11 от ППВС № 4/1968 г., имащи значение за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, като е съобразил и всички обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Дали разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приложена правилно, е въпрос от значение за правилността на обжалвания съдебен акт, която не е предмет на инстанционна проверка в производството по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК, както изрично е посочено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и доводите на касатора за отклонение на въззивното решение от практиката на ВКС са неоснователни.
Въпрос № 4 освен, че няма самостоятелно обуславящо значение за изхода на делото, то по вече изложените съображения недоказано се явява и въведеното по отношение на него селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Затова единствено за пълнота следва да се посочи, че с оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда на неимуществените вреди на пострадал от деликт, което несъмнено детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото, от значение за приложението на чл.52 ЗЗД са и обществено- икономическите условия в страната към датата на непозволеното увреждане. Както последователно приема в практиката си ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК: № 83/2009 г., по т.д.№795/2008 г. на ІІ т.о.; № 1/26.03.2012 г., по т.д.№ 299 /2011 г. на ІІ т.о.; № 25/03.04.2009г., по т.д.№ 504/2008 г. на І т.о. и № 95 от 24.10.2012 г., по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о., са както нормативно определените нива на застрахователно покритие, така ноторната минимална работна заплата, инфлационните и демографски процеси, трудова заетост и пр., които съдът следва да съобрази при определяне на онзи точен паричен еквивалент, съответстващ на понесените от увредения морални вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента, макар те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагане принципа за справедливост па чл.52 ЗЗД, както е процедирал и Софийски апелативен съд. Обосноваността на извършената преценка на доказателствения материал по делото, касаещ отделните правноважими критерии, която всъщност касаторът оспорва, е ирелевантна за предпоставките за допускане на касационното обжалване, поради което не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК, независимо дали касационните оплаквания на касатора в тази насока са евентуално основателни – арг. от т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правила на чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно претендираните деловодни разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 2197,50 лв.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2129 от 08.08.218 г., по в.гр.д. № 5543/2017 г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Т. Н. С., ЕГН [ЕГН] чрез адв. М. И. – САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2197,50 лв. (две хиляди сто деветдесет и седем и петдесет лева), съдебно – деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: