О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
Гр.С., 10.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4634 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.455/14.07.2016 по г.д.№.341/16г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение №.1131/3.05.16 по г.д.№.1825/14 на Варненски окръжен съд – с което е оставена без уважение молба за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Постъпила е частна касационна жалба от Р. Т. Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответната страна М. П. Н. не взема становище.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Варненски апелативен съд е приел, че определението на окръжния съд, с което е отказал да измени решението в частта за разноските, е правилно, тъй като са налице всички предвидени в закона предпоставки за присъждане на направените разноски на ответната страна. Направено е своевременно искане за присъждането им – до приключване на делото по същество; представена е своевременно и разписка за заплащането им-всички разноски са реално извършени, като присъденият адвокатски хонорар е в редуциран минимален размер. Съдът е посочил, че представянето на списък за разноски или договор за правна помощ не са условия за допустимост или основателност на искането за присъждане на разноски. Списъкът не е доказателство за извършването им, а по скоро волеизявление за размера на претендираните разноски и условие страната да иска впоследствие изменение на решението в частта за разноските.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК като формулира следните въпроси: 1. ”Допустимо ли е след приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество, валидно да се събират и проверяват доказателства и доказателствени средства?”; 2.”Допустимо ли е доказване на разноски за заплащане на адвокатски хонорар без представяне на договор за правна помощ по делото?”. Сочи практика /ТР 6/6.11.13 по т.д.№.6/12, ОСГТК на ВКС; опр.№.371/13.12.14 по г.д.№.2759/13, ІІІ ГО; опр.№.106/13.02.15 по ч.г.д.№.7396/14, ІІІ ГО, реш.№.84/17.08.15 по т.д.№.809/14, ІІ ТО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първият въпрос се задава в контекста на твърдения, че доказателства за направени разноски следва да се представят до даване ход на устните състезания и на делото по същество, а исканията за присъждането им могат да се правят и след това до приключване на устните състезания – като в случая доказателствата за плащане са представени след даване ход на устните състезания. В задължителната практика на ВКС, в това число цитираната /т.11 от ТР 6/6.11.13г. на ОСГТК на ВКС/ е предвидено, че претенция за разноски по чл.80 ГПК може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция – т.е. до приключване на това съдебно заседание; с писмената защита не би могла да се върне вече приключила фаза на процеса и с нея не могат валидно да се правят искания за разноски и във връзка с техния размер. Приетото от въззивния съд не е в отклонение от установената практика. Съдът изрично е посочил, че страната своевременно, до приключване на делото по същество, е направила искане за присъждане на разноски и е представила доказателства за извършването им. Смисълът на така поставения срок – до приключване на съдебното заседание, е да се даде възможност на страните в открито съдебно заседание да направят исканията си за разноски и представят доказателствата за извършването им – като по този начин на всяка страна се обезпечи равна възможност да вземе становище по искането на насрещната страна и по представените от нея доказателства за извършено плащане на разноските. Липсва основание за изкуствено разделяне на крайния срок за искания във връзка с разноските, респективно представяне на списък с разноските по чл.80 ЗЗД – който визира приключването на последното съдебно заседание в съответната инстанция, и за представянето на доказателства за извършването им. Последните не съставляват такива във връзка със съществото на спора /каквито визира чл.149 ал.1 ГПК и за които краен момент е даването на ход на устните състезания/, а касаят отговорността за разноски като последица от изхода на спора и се подчиняват на същия режим, на който и исканията за присъждане на разноски. Няма пречка при представяне на списък с разноски след даване ход на устните състезания и преди приключването им със списъка да се представят и доказателствата за извършване на тези разноски – респективно, насрещната страна да вземе становище по тях при условията на публично заседание – като съдът процедира съобразно това становище. Предвид изложеното въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Останалата цитирана практика /извън ТР 6/6.11.13г./ не съставлява задължителна практика по повдигнатия въпрос, а освен това е и неотносима /опр. №.371/13.12.14 по г.д.№.2759/13 касае допълване по реда на чл.248 ГПК при своевременно заявени искания за разноски; опр.№.106/13.02.15 по г.д.№.7396/14, ІІІ ГО, е по чл.274 ал.2 ГПК и визира представяне на доказателства за плащане след постановяване на съдебното решение; реш. №.84/17.08.15 по т.д.№.809/14, ІІ ТО, касае хипотеза на отложено плащане на адвокатски хонорар с оглед изхода на делото /чл.36 ал.4 ЗА//.
Във връзка с втория поставен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Съгласно т.1 ТР 6/6.11.13г. разноски могат да бъдат присъдени само когато е доказано извършването им; в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане; когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото; в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В ТР изрично е предвидено, че отразяването в договора за плащане в брой има характер на разписка – следователно, когато не се касае за плащане по банков път, достатъчно доказателство съставлява документ, имащ характеристики на разписка за плащане в брой на договорената за правна защита и съдействие по делото сума /договорът за правна помощ с оглед съдържанието си съставлява разписка/. Няма пречки разписката да съставлява отделен документ, който не е инкорпориран в договора за правна защита и съдействие. Представянето на договор за правна защита и съдействие по образец от адвокатски кочан не е условие за извършване на процесуално представителство – за осъществяването му е достатъчно и само писмено пълномощно за съответния адвокат или дори устно упълномощаване /чл.33 ГПК/. В. съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС и предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не са налице.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.455/14.07.2016 по г.д.№.341/16г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: