О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 11.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 440/2012 година
Производството е по член 274,ал.3,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от П. П. Ч. от [населено място] против определение №1688/15.06.2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№1682/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №6574/04.05.2012г. постановено по гр.д.№4194/2012г. по описа на Варненски районен съд,35 състав за прекратяване на производството по делото.
В частната касационна жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно ,като се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,предвидени в член 280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК,което се обуславя от/цитирам/:
„Съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос по отношение на обстоятелството допустим ли е иск по реда на член 542 от ГПК за установяването на документ молба –декларация за деклариране на незаконен строеж,която от своя страна се явява основание за иницииране на административно производство което приключва с постановяване на индивидуален административен акт,който безспорно попада сред документите по реда на член 542 от ГПК.Липсата на молбата и невъзможността да се установи подаването й по друг ред,води до невъзможност да се стигне до произнасяне по нея на административния орган или съответно до възникване на хипотезата на мълчалив отказ.”
Към изложението се прилага Определение №937 от 08.07.2011г. по гр.д.№912/2011г. по описа на ВКС,ІVго,постановено в производството по реда на член 288 от ГПК и Определение №99/13.12.2011г. по адм.д.№79/2011,по описа на ВАС,5 членен състав,които актове не са част от практиката на ВКС,предвид допускане на касационно обжалване на въззивното определение,съгласно възприетото в т.2 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/20109г. по описа на ОСГТК на ВКС.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е посочил,че в производството по член 542 и сл. от ГПК е предвиден ред за установяване на факти с правно значение,които следва да бъдат удостоверени с документ,съставен от длъжностно лице по законоустановен ред,т.е. официален свидетелстващ документ,при условие че този документ да не е бил съставен или да е унищожен или изгубен и вече не може да бъде възстановен.Съдът е приел,че за ищцата липсва правен интерес от заявяването на този иск,тъй като се претендира установяване на факта на депозирана молба-декларация,изходяща от наследодателя на ищцата,т.е. от частноправен субект,следователно разглежданият документ има характера на частен,за какъвто е неприложимо производството по член 452 и сл. от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на горепосоченото Тълкувателно решение №1/19.02.2010г.,касаторът е длъжен за формулира точно и ясно,правният въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното изложение на касатора,в същото липсва формулиран точно и ясно и относим към изложените решаващи мотиви на съда правен въпрос,поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1688/15.06.2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№1682/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: