2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр. София, 14.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1249 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. С. против решение № 156/29.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 524/2018 г. от състав на АС – Варна.
Ответниците оспорват касационна жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.227 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че от представените писмени и гласни доказателства, както и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че ищците са страдали от редица заболявания, като особено тежко е било здравословното състояние на ищеца, което се е влошило особено след 2013 год. Той е страдал от хронична левостранна сърдечна недостатъчност, белодробен застой, предсърдно мъждене, хипертонична болест трета степен – сърдечно-мозъчна форма, хипертонично сърце, мозъчно-съдова болест и желязодефицитна анемия. За лечение на тези заболявания ищецът бил многократно хоспитализиран, което се установява от приложените епикризи, първата от които датира от 01.02.2013 год. Ищцата страдала от болки в ставите и костите, била трудно подвижна. За лечението на тези заболявания е било необходимо скъпоструващо лечение, част от което не е реимбурсирано от НЗОК и е заплащано от пациента. Представените с исковата молба касови бележки за закупени медикаменти потвърждават това. Няма доказателства, че въззивникът е участвал с лични средства за осигуряване на необходимото лечение на ищците. Прието е, че недоказано е и твърдението, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да се издържа от доходите си поради своето увлечение по хазарта, тъй като от представената медицинска документация се установява, че след 2013 год здравословното състояние на ищеца рязко се влошило, бил е многократно хоспитализиран, а в последно време е бил на легло и с памперси. Въз основа на това, съдът е приел, че дори и преди 2013 год той да е посещавал хазартни заведения, то след тази дата очевидно е бил в невъзможност да го прави. Нуждата от даване на издръжка е възникнала в по-късен момент и е манифестирана чрез нотариалната покана от 16.07.2014 год. Поради това съдът е посочил, че е ирелевантно какво е било материалното и здравословно състояние на ищците в предходен период. Единственото, което има значение, е доколко нуждата от издръжка е реална, належаща и трайна, както и дали съществува към датата на поканата. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. С оглед възрастта и здравословното състояние на ищците от една страна, липсата на други източници на доход освен пенсиите в размер съответно 154,50 лв. и 154,50 лв., необходимостта от лечение и помощ в домакинството, продължителния период от момента, в който е настъпила промяната в здравословното и имуществено състояние на ищците до подаването на нотариалната покана, и впоследствие – на исковата молба, съдът е приел, че ищците са изпаднали в реална и трайна нужда от издръжка. Съдът е приел, че е доказан отказът на ответника да предостави поисканата от дарителите издръжка, тъй като по делото няма нито твърдения, нито доказателства за извършени плащания след получаване на нотариалната покана, като полагането на грижи и даването на средства в миналото е ирелевантно, тъй като то е било в изпълнение на нравствения дълг на надарения. От значение е поведението на последния след трансформирането на нравствения дълг в правно задължение, а по делото съдът е приел, че няма доказателства то да е било изпълнявано след поканата.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че решението е недопустимо, постановено при липса на редовна искова молба, тъй като се твърди, че същата не е подписана от ищците по делото. Твърди се също така, че предвид изложеното, решението е и очевидно неправилно – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК.
Действително, в случаите, в които съдът се е произнесъл по искова молба, която не носи подпис на ищеца, е налице недопустимост на постановеното решение. В случая обаче, видно от данните по делото, по делото е представена искова молба, подписана от ищците по делото, както и пълномощно, с което е упълномощен процесуален представител, като в представената втора искова молба в производството пред Окръжен съд – Добрич, подписите на ищците под която не са оспорени /въпреки твърденията в тази насока на касатора/, съдът е приел, че са отстранени нередовностите по исковата молба, по която са оспорени подписите на ищците. Фактите по делото са различни от тези, на които основава възражението си и доводите за недопустимост на постановеното решение касатора, както и позоваването му в тази насока на очевидна неправилност, като касационно основание по допустимостта на касационното обжалване.
От фактическа страна, съдът е приел, че след средата на 2014 г., когато е изпратена поканата за даване на издръжка, е била налице нужда от такава, както и че не е давана. Това са факти по делото, възприети от съда, като тяхната проверка е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, които касае произнасянето на съда по правни въпроси, а не обосноваността на съдебното решение. Поставените въпроси, касаещи даването на издръжка на лице, което не се нуждае от такава, са неотносими към настоящото производство, доколкото касаят именно възприетите от съда факти, като съдът не е приел от една страна, че ищците са разполагали с достатъчно средства да се издържат, напротив, както и не е приел, че ответникът е давал издръжка за периода след поканата, каквито доводи съществуват в изложението на касационните основания и които представляват фактически твърдения на касатора, а не правни въпроси, за да е налице соченото противоречие с цитираните решения на ВКС.
Съдът е обсъдил всички събраните по делото доказателства, като въз основа на тях е направил своите правни изводи. Възприемането на фактическа обстановка, различна от твърденията за факти и обстоятелства на касатора или на друга страна в процеса, не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като касае обосноваността на съдебното решение, а не е произнасяне по правен въпрос, доколкото са обсъдени събраните по делото доказателства.
Твърдението, че ответникът не е имал достъп на дарителите и това е причината да не е в състояние за даване на издръжка е неотносимо към спора по иска с правно основание чл.227 ЗЗД, тъй като даването на издръжка, за разлика от задължението за гледане, не изисква личен контакт с дарителя, като безспорно е, че превеждане на парични суми може да се осъществи и без личен контакт с лицето, в чиято полза се дават сумите. В тази насока, поставения правен въпрос за забавата на кредитора е неотносим към настоящия спор.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, в размер на 1 000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156/29.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 524/2018 г. от състав на АС – Варна.
ОСЪЖДА В. А. С. да заплати на Д. Б. С. и А. Б. С. сумата 1000 /хиляда/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.