О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр. София, 16.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 884 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на М. К. С., чрез адвокат Д. П., подадена срещу решение № 1920 от 15.11.2018 г. по гр. дело № 2133/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което съдът е обезсилил решение № 1431 от 4.04.2018 г. по гр. дело № 10289/2017 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е уважен предявеният от касатора против И. Г. Т. отрицателен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване, че ответницата не е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор № ****, разположена в ПИ с идентификатор № ****, със застроена площ от 49 кв. м, състояща се от: входно антре, три стаи, баня-тоалет, представляващ имот със стар идентификатор ****, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил нотариален акт № 185, т. ІІ, дело № 269, рег. № 13590 от 4.09.2007 г., с който И. Г. Т. е призната за собственик по наследство на 1/2 ид. ч. от следните имоти, находящи се в [населено място], [улица], представляващи две жилищни сгради, а именно: жилищна сграда с площ от 40 кв. м, състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, както и жилищна сграда с площ от 36 кв. м, състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, изградени в УПИ ****, с площ от 275 кв. м, в кв. 5а, попадащ в 26-и подрайон на [населено място], при граници по скица: имот ****, улица и имот № ****, като делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по съществото на спора.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран следният процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е решението на първоинстанционния съд, ако е постановено по отношение на страна, която е починала след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението на съда.
Според касатора този въпрос е обусловил изхода на делото като се поддържа, че по него въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 181/01.02.2017 г. по гр. д. № 1980/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 134/05.12.2017 г. по гр. д. № 3844/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., както и че произнасянето по този въпрос от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба срещу въззивното решение е процесуално допустима и редовна, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законния срок, с необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от М. К. С. против И. Г. Т. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ еднофамилна и едноетажна жилищна сграда с идентификатор № **** по КККР на [населено място], със ЗП от 49 кв. м, състояща се от входно антре, три стаи, баня-тоалет, както и за отмяна на нотариален акт № 185/2007 г. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. В съдебно заседание на 27.02.2018 г., за което ответницата е била редовно призована и е била представлявана от пълномощника си – дъщеря й Д. Т. И., първоинстанционният съд е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, като на основание чл. 149, ал. 2 ГПК е обявил, че ще се произнесе с решение в законноустановения срок. Съдебното решение е било обявено на 4.04.2018 г. С молба вх.№ 27366/24.04.2018 г. Д. Т. И. е представила препис-извлечение от акт за смърт на майка си И. Г. Т., от който е установено, че страната е починала на 9.03.2018 г., а от удостоверение за наследници изх.№ АУ024543МЛ/20.03.2018 г. е констатирано, че е била наследена от двете си дъщери Я. Т. А. и Д. Т. И.. Въз основа на посочените акт за смърт и удостоверение за наследници, Районен съд – Варна е конституирал в правата на починалата И. Т. нейните наследници по закон – дъщерите й Я. Т. А. и Д. Т. И., като е разпоредил на всеки от тях да се връчи копие от съдебното решение. Новоконституираните наследници са подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е установено спрямо М. С., че И. Т. не е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ еднофамилна жилищна сграда на един етаж, с идентификатор № ****, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 185/2007 г. При тези фактически констатации, въззивният съд е приел от правна страна, че към момента на обявяване на първоинстанционното решение ответницата по исковата молба И. Т. е загубила процесуалната си правоспособност и доколкото това е настъпило в хода на висящия процес, по силата на закона и настъпилото правоприемство по чл. 227 ГПК, производството по делото е продължило в лицето на правоприемниците й, спрямо които е следвало да се постанови решението. Заключил е, че решението, което е постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна. Обобщил е, че след като правоприемниците са атакували порочното решение, в рамките на правомощията си за служебна проверка на неговата допустимост, въззивната инстанция следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане и произнасяне по същество от стадия преди даване ход по същество от друг състав на ВРС.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос, който е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, постановен при смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос се явява в отклонение от практиката на ВКС, която както при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така и при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г., е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие, респ. същото би било недопустимо само в случай, че е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания (решение № 96/ 27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., ВКС, І г. о.), в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение.
По така изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като на касатора се укаже необходимостта да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 208 лв. (чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1920 от 15.11.2018 г. по гр. дело № 2133/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА на М. К. С., че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 208 лв., като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.