4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр. София, 16.11. 2017 година
Върховният касационен съд – Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова ч.гр. д. № 242/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 12555 от 23.11.2015 г. на З. П. М., К. А. М., Р. К. М. и П. К. М., всички от [населено място], представлявани от адв. К. Т. от АК – П. против определение № 182 от 10.11.2015 г., постановено по гр.д. № 4029/2015 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против въззивно решение № 432 от 09.03.2014 г., постановено по гр.д. № 3513/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответниците Н. И. Б. – С. от [населено място] и Г. Д. А. от [населено място], представлявани от адв. В. А. С. от АК – П., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК са изразили становище по частната жалба, като я оспорват като неоснователна и считат обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Претендират направените за частното производство разноски.
С определение от 01.02.2016 г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2015 г. по обуславящия правен въпрос, а именно: по т. 1 „Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация 109 ЗС?“.
С тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. по описа на ОСГК на ВКС в т. 1 е прието, както следва: 1. Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на сервитут или друго ограничено вещно право, цената на иска се определя от паричната оценка на отричания сервитут или друго ограничено вещно право по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК върху данъчната оценка, а ако няма такава – върху неговата пазарна цена, а държавната такса се определя по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК върху една четвърт от така формираната цена на иска. Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на друго бреме (право на въздействие), което собственикът да е длъжен да търпи и то има парична оценка, върху нея се определя цената на иска и съответно – размера на дължимата държавна такса, а ако отричаното бреме няма парична оценка, искът е неоценяем и съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК размерът на държавната такса се определя от съда. Когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.“.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че тя е процесуално недопустима, тъй като е подадена на 20.04.2015 г., т.е. преди изменението на ГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./, поради което приложение намира старата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Изложени са съображения, че в разглежданата хипотеза ищецът е посочил в исковата молба цена на иска 5 000 лева, като видно от приложеното удостоверение, данъчната оценка на процесния жилищен имот, за който по реда на чл. 109 ЗС се претендира предоставяне на ключ от общата врата, е сумата от 2 457, 90 лева. Съдът е приел, че негаторният иск по чл. 109 ЗС е обективно съединен с иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 000 лева и при това положение цената на всеки от обективно съединените искове е под определения в закона минимум, поради което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се върне като процесуално недопустима.
Частната жалба се явява основателна.
Във връзка с приетото разрешение на обуславящия делото правен въпрос, съставът на ВКС неправилно е приел, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е оценяем, доколкото в случая ищците претендират ответниците да бъдат осъдени да им предадат ключ от общата входна врата на жилищна сграда. Касае се за предявен негаторен иск с осъдителен петитум, в хипотезата, в която се претендира извършването на определени незаместими действия и съгласно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК, ВКС, искът е неоценяем, като размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В тази връзка не е приложима разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК за връщане на касационната жалба като процесуално недопустима, към относимата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, преди измененията на ГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./. По отношение на обективно съединения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от противоправно лишаване от възможността за ползване, също не са налице предпоставките за връщане на касационната жалба като недопустима поради размера на цената на иска, който е под законоустановения праг от 5 000 лева, тъй като същият се явява обусловен от иска по чл. 109 ЗС. При кумулативно обективно съединяване на искове преценката за цената на иска се извършва поотделно, но не и в настоящата хипотеза, тъй като в случая е налице връзка на обусловеност на двата иска и предвид техния характер и заявения петитум, съдът е сезиран с допустима касационна жалба, по която следва да се произнесе в производство по реда на чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде възобновено, поради отпадане на процесуалните пречки за движението му, а частната жалба, като основателна, следва да бъде уважена, като обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и делото следва да бъде върнато на същия състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 242/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с оглед постановяване на решение по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
ОТМЕНЯ определение № 182 от 10.11.2015 г., постановено по гр.д. № 4029/2015 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на З. П. М., К. А. М., Р. К. М. и П. К. М., всички от [населено място], против въззивно решение № 432 от 09.03.2014 г., постановено по гр.д. № 3513/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото на същия състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: