О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 19.10. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 1936 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „Интернешънъл Саламанка Капитал”, [населено място] /с предишно фирмено наименование „Бързи кредити”ООД/ против Определение № 1372/27.04.2018г. по в.гр.д.№ 5815/2017г. на АС София. С атакувания акт в производството по чл.248,ал.1 ГПК по молба на насрещната страна И. И. е допълнено постановеното по делото Определение № 4061 от 12.12.2017г. и дружеството е осъдено да му заплати разноските за частното въззивно производство – сумата 900лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Искането е за отмяна на определението и отхвърляне на искането или намаляване на присъдения адвокатски хонорар. Изложените доводи са единствено във връзка с прекомерност на адвокатското възнаграждение и несъобразяването му с чл.11 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание, възнаграждението съгласно наредбата е 200лв., както и че подадената частна жалба пред САС е подписана единствено лично от И. И..
В писмен отговор И. И. оспорва настоящата частна жалба. Посочва, че адвокатът е положил достатъчно качествени усилия за изпълнение на поставените му задачи.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното.
Въззивната инстанция е обсъдила наведените в отговора на молбата по чл.248,ал.1 ГПК възражения на дружеството. Приела е за неоснователни възраженията: че молбата не е депозирана в срок от активно легитимирана страна, че не е приложен списък на разноските, че не е приложен договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване, че договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой преди внасянето на документите в съда. Констатирала е, че частната жалба на И. е уважена, а в определението, с което САС се е произнесъл по нейната основателност, е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на разноските.
Частната жалба е неоснователна:
Твърдението за несъобразяване на въззивната инстанция с разпоредбата на чл.11 от Наредба №1/2004г. е неоснователно – довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е бил заявен, такова възражение не е било въведено в предмета на спора по искането за присъждане на разноските и по него САС не се е произнесъл. Съгласно изричната разпоредба на чл.78,ал.5 ГПК съдът може само по искане на насрещната страна да присъди по-малък размер на разноските.
Обстоятелството, че частната жалба пред САС е била подписана единствено от частния жалбоподател, но не и от пълномощника му не обосновава извод за недължимост на доказаните разноски.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 1372/27.04.2018г. по в.гр.д.№ 5815/2017г. на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: