О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
С., 20.11. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 4012/2018 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б., подадена чрез адв. В., срещу определение № 3699/10.11.2017г., постановено по в. ч. гр. д .№ 4773/2017г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2485 от 02.02.2015г., постановено по гр. д. № 1160/2014г. на Софийския градски съд, с което е върната исковата му молба с вх. № 9385/ 28.01.2014 г. срещу [фирма] като нередовна и е прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Излагат се съображения, че жалбоподателят не бил получавал указания за внасяне на държавна такса; че заплащането на определената му такава в размер на 100 лв. е непосилна за него и че съдът пристрастно прекратил производството. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса: следва ли съдът да прекрати съдебното производство и да върне исковата молба като нередовна, в случай на неплащане от страна на ищеца на дължимата държавна такса в едноседмичен срок от даденото му за това указание, като счита, че произнасянето по него ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Независимо от това поддържа наличие на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК. Същата е подадена след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/2017г., и подлежи на разглеждане по този ред.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че производството пред СГС е образувано по иск на К. Б. срещу [фирма] за заплащане на сумата от 3 500 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Посочил е, че исковата претенция е оценяема и дължимата се държавна такси се определя по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Констатирал е, че с влязло в сила определение от 14.03.2014 г. Софийският градски съд се произнесъл по искането на ищеца за освобождаване от задължението му да заплати държавната такса, като частично го уважил за размера над 100 лв. Въззивният съд приел, че след като дадените от съда указания за внасяне на държавна такса за размера, до който ищецът не бил освободен, не били изпълнени в срок, поради което правилно исковата молба била върната и производството прекратено.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, обосновал е наличието на очевидна неправилност на въззивното определение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно или недопустимо. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК.
В настоящия случай поставеният от жалбоподателя правен въпрос е обуславящ решаващата воля на съда и представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК , но не се обосновава наличието на поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Постоянна, трайна и непротиворечива е съдебната практика, според която неизпълнение от страната на дадено от съда указание за отстраняване нередовност на исковата молба, включително относно задължението за внасяне на държавна такса, има за последица връщане на исковата молба, като нередовна, в който смисъл се е произнесъл въззивният съд. Не са налице обстоятелства, налагащи изменение на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона. Нормата на чл. 129, ал.3 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Касаторът не обосновава и защо счита, че обжалваното определение е очевидно неправилно, а и съставът не констатира такава.
В обобщение не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3699/10.11.2017г., постановено по в. ч. гр. д .№ 4773/2017г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: