О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 21.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1691/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Г. И. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат В. Т. против въззивно решение на СГС, ІІ-а въззивен състав от 27.05.2011 г., постановено по гр. д. № 13810/2010 г., с което е отхвърлен предявения от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума в размер на 2 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., със законна лихва, считано от 2.12.2008 г. до окончателното изплащане-частично предявен иск от общо 30 000 лв., както и до пълния размер на разноските на ищеца в хода на производството пред трите съдебни инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС и задължителната за съдилищата практика в ППлВС № 4/68 г. въззивният съд се е произнесъл на основание чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ по материалноправен въпрос, като не е взел под внимание установените по делото обстоятелства, имащи значение за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по повод воденото срещу него наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда на въззивната инстанция. В подкрепа на твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата сочи съдебни решения, копия от които са приложени към изложението.
За ответниците по касация Прокуратура на РБ и Столична дирекция на вътрешните работи не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства, видно от които на 24.06.2006 г., 19.50 ч. е издадена заповед на полицай при 01 РПУ за задържане за срок от 24 часа на Н. Г. И., освободен същия ден, 23.00 ч.; с обвинителен акт на СРП по пр. пр. №32968/2006 г. срещу И. е повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2, предл. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; образувано е н.о.х.д. № 1646/2007 г. по описа на СРС, 108 състав; на 17.01.2008 г. е постановена присъда, с която Н. Г. И. и В. Г. И. са признати за виновни в това, че на 24.06.2006 г., около 18 ч., в [населено място], на пазара на [улица], в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на тялото и блъскане на И. И. И. на трамвайната линия са му причинили средна телесна повреда; на основание чл. 129, ал. 2, предл. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК двамата са осъдени на „пробация”. С присъда № 5/2.10.2008 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1608/2008 г. по описа на СГС, НО, ХІІ въззивен състав, влязла в сила на 2.12.2008 г., И. е признат за невинен и е оправдан по горното обвинение. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди по иска му с правно основание чл. 2, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ определен от съда в размер на сумата 2000 лв. е обоснован с продължителността на наказателното преследване спрямо И. /от 24.06.2006 г. до 2.12.2008 г./, период от около две години, през който съдът е приел за установени от разпитаните по делото свидетели претърпени от него неимуществени вреди – интензивни психични страдания-нервен, раздразнителен, притеснен, спрял да общува с колеги, срам и неудобство, променено отношение на колегите към него.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С изложението по допустимостта на касационното обжалване не е формулиран правен въпрос в изпълнение на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 ТР от 19.02.2010 г., по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Неизпълнението на посоченото изискване е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Доколкото определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ може да се определи, че е материалноправен въпрос, повдигнат от касатора във връзка с допустимостта на касационното обжалване, въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение при спазване указанията с раздел ІІ от ППлВС № 4/68 г. и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Представените съдебни решения за обосноваване противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производство по чл. 2, ЗОДОВ не установяват посоченото основание за допустимост. Различните съдебни състави са се произнесли по този въпрос след преценка на фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, въз основа на които е определен размер на обезщетението за неимуществени вреди в изпълнение на законовата делегация по чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-а въззивен състав от 27.05.2011 г., постановено по гр. д. № 13810/2010 г. в обжалваната част по касационна жалба от Н. Г. И. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, офис 9, адвокат В. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: