О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр. София, 24.11.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5170 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 11.06.2015 год. по гр. д. № 915/2015 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 11.12.2014 год. по гр. д. № 422/2012 год. на районния съд, [населено място], с което е допусната съдебна делба на описаните шест земеделски имота в землището на [населено място], [община] между съделителите П. Л. Х. с дял 1/8 ид. ч., Л. П. Л. с дял 1/8 ид. ч., С. Н. Т. с дял 2/8 ид. ч., С. Р. С. с дял 2/8 ид. ч. и В. Р. Д. с дял 2/8 ид. ч.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителката В. Р. Д., чрез пълномощнка й адв. М. Д., с оплаквания за неговата неправилност при определяне на дяловете на съделителите и искане за отмяната му и вместо това делбата се допусне при посочените от касаторката дялове. Оплакването касае извода, че общият наследодател е бил изключителен собственик на делбените имоти.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поставен е въпроса: „Може ли да се приеме, че лицата посочени като вносители на имотите в ТКЗС са собственици на имотите?”, по който според касаторката липсва съдебна практика.
Другите съделители не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на останалите в наследство на страните по делото земеделски земи, въззивният съд приел, че същите са възстановени по ЗСПЗЗ на наследниците на общия наследодател С. Н. И. с представените по делото две решения на поземлената комисия от 1998 год. Намерил за неоснователен довода на съделителите С. С. и В. Д., че общият наследодател не е бил изключителен собственик на внесените от него в стопанството имоти, тъй като вписването в опис-декларацията на имената на членовете на домакинството му не установява принадлежност на правото на собственост в тяхно лице. Отделно от това, съдът отчел и обстоятелството, че съделителят С. С. е подал заявлението за възстановяване собствеността върху процесните имоти в качеството му на наследник на общия наследодател и въз основа на него са постановени и влезли в сила решенията на поземлената комисия, които легитимират всички наследници на общия наследодател като собственици на възстановените имоти. Дяловете им се определят съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН, с отчитане на настъпилата наследствена трансмисия.
Поставеният от касаторката въпрос в изложението й не е обуславящ извода в обжалваното решение за допускане на съдебната делба, тъй като въззивният съд е приел въз основа на представените доказателства, че наследниците на общия наследодател се легитимират като собственици на възстановените с влезлите в сила две решения на поземлената комисия имоти, собственост на наследодателя им. Спорният въпрос дали наследодателят е бил изключителен собственик или не на същите към момента на коопериране на земята е предмет на спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, подлежащ на разглеждане по общия исков ред, данни за което липсват по делото, а няма и твърдения за проведено производство с такъв предмет. Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че този спор не може да се разреши в производството по съдебната делба, тъй като подлежи на разглеждане в самостоятелно производство и по различен съдопроизводствен ред, като уважаването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е основание за изменение на решението на ОбСЗ по реда на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ. Поради това и при липса на доказателства, установяващи поддържаните от част от ответниците доводи съдът е преценил събраните доказателства, въз основа на които е направил извода за възстановяване на имотите на всички наследници на общия наследодател, т. е. зачел е конститутивния ефект на влезлите в сила решения на органа на поземлената собственост относно субектите на реституцията. Формулираният от касаторката въпрос всъщност представлява оплакване срещу направения в обжалваното решение извод, но не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и касационното обжалване не следва да се допуска на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1156 от 11.06.2015 год. по гр. д. № 915/2015 год. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на В. Р. Д. от [населено място], чрез адв. М. Д. от АК- [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: