О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 24.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1004/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Л. Р. – от [населено място] срещу Решение№ 778 от 16.05.2012 г. по гр.д. № 591/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отказано да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка относно началната дата, от която се дължи законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди 260 000 лв., съдържаща се в Решение № 946 от 07.12. 2010 г., постановено по делото, с оплакване за неправилност. В Изложение на касационни основания жалбоподателят поддържа, че същественият материалноправен въпрос е: спазен ли е чл. 52 ЗЗД и справедливо ли е определеното обезщетение, ако съдът отказва да издаде изпълнителен лист за лихва за периода от датата на увреждането, по който въпрос ВКС се е произнесъл с Определение по т.д.№ 410/2011 г. и отказът на САС да изпълни указанията на ВКС, са причина за настоящото касационно производство. Жалбоподателят извежда и процесуалноправен въпрос: справедливо и адекватно ли е обезщетението за неимуществени вреди, когато САС се е произнесъл за присъждане на законна лихва от датата на увреждането, а отказва да издаде изпълнителен лист, въпреки разпореждането на ВКС, като САС не излага достатъчно аргументирани основания защо приема, че не може да издаде изпълнителен лист по решение, в което е приел, че лихва се дължи от датата на увреждането. Жалбоподателят поддържа, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС:ППлВС от 23.12.1968 г., Р.№1048/18.07.2001 г. по гр.д.№1022/2000 г. на ВКС, ІV г.о. и ППлВС №7/04.10.1978 г. Сочи, че е налице втората предпоставка на чл. 280 ал. І ГПК – противоречиво решаване на подобни спорове за определените от съдилищата обезщетения, сочи и съдебна практика на ВКС по наказателни дела. Излага „по третата предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК”, че спорът има значение и за развитието на правото изобщо, тъй като има опасност да се създаде порочна съдебна практика по необосновано занижаване на обезщетенията, което ще обезсмисли правоотношенията по риска ”гражданска отговорност”, както и доводи за начина на определяне на размера на обезщетенията. Жалбоподателят аргументира, че решението е неправилно и иска да се допусне касационно производство по подадена жалба, която да се уважи, като се отмени въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, не изразява становища по искането за допускане на касационно обжалване, касационната жалба оспорва по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него отказано да се поправи очевидна фактическа грешка, допусната във въззивно решение, с което съответно е потвърдено и отменено първоинстанционно решение за разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира на основание чл. 247 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отказано да се поправи очевидна фактическа грешка, допусната от въззивия съд, в частта относно началната дата, от която се присъжда законната лихва върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди 260 000 лв. Съдът е изложил, че няма разминаване между волята на съда, отразена в диспозитива и в мотивите – в мотивите съдът е посочил, че лихвата следва да се присъди от датата на настъпване на вредоносното събитие 28.02.2006 г., а това, което липсва в мотивите – че лихвата следва да се присъди така, както е поискана от ищеца – от датата на исковата молба, не се е отразило на правилността на диспозитива на решението. Съдът е посочил, че първоинстанционното решение не е било ревизирано от САС по отношение на началната дата на лихвата така, както е приета от СГС: 10.06.2008 г. – датата на предявяване на иска, за нея САС не е произнесъл с диспозитив, тъй като не е имал воля затова. Съдът е заключил, че с оглед петитума, заявен в исковата молба за лихва ”от датата на подаване на исковата молба” и в съответствие с диспозитивното начало, СГС е присъдил лихва от датата на предявяване на иска, ищецът не е обжалвал решението в тази част, въззивният съд не е променил с диспозитив решението в частта за началната дата на лихвата, тъй като не е бил сезиран с жалба за лихвата, затова САС не е могъл да присъди лихва от друг момент, освен от поискания – от датата на предявяване на иска, затова няма място за поправка на очевидна фактическа грешка.
С оглед данните по делото и изложеното от жалбоподателя, следва да се посочи разрешения по делото процесуалноправен въпрос: по предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди, със законна лихва от датата на предявяването му, дължи ли се законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение от датата на настъпване на застрахователното събитие и основателно ли е искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на въззивния съд, неприсъдил лихва за период, предшестващ исковата молба. Този въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи основателността на искането за поправка на очевидна фактическа грешка, предмет на обжалваното сега решение. Не е релевантен изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, в която част въззивното решение е влязло в законна сила и в която не е предмет на молбата по чл. 247 ГПК.
Доколкото може да се приеме, че жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, искането е неоснователно. Разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос е в съответствие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че с оглед принципа на диспозитивното начало, съдът може да разгледа само иск, какъвто е предявен – в случая искът не е за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на исковата молба. При отсъствие на иск за присъждане на законна лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие, който съставлява иск за обезщетение за забавено плащане на обезщетението за неимуществени вреди с период датата на ПТП – датата на исковата молба, съдът не може да разгледа такъв иск. Въззивното решение, с което е прието, че искът е за законна лихва от датата на исковата молба, присъдена от първоинстанционнния съд с влязло в сила решение, необжалвано от ищеца в частта за началната дата на лихвата, не съдържа очевидна фактическа грешка, която да следва да се поправи. Обжалваното въззивно решение не противоречи на съдебната практика по чл. 247 ГПК за поправяне на решения поради допуснати очевидни фактически грешки.
Доколкото жалбоподателят прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК с посочването, че е налице ”втората предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК”, същото е неоснователно. Със съдебната практика за размера на определените обезщетения за неимуществени вреди, жалбоподателят не доказва да се решава противоречиво от съдилищата въпросът за поправка на допуснати в съдебни решения очевидни фактически грешки.
Неоснователно искането за допускане на касациноно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, ако така се възприеме искането на жалбоподателя „по третата предпоставка на чл. 280 ал.1 ГПК”, тъй като изложените от жалбоподателя съображения са във връзка с размера на определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, а не съображения по въпроса за приложението на чл. 247 ГПК, какъвто е предметът на касационната жалба, обусловен от въззивното решение.
Оплакванията на жалбоподателя по чл. 281 ГПК са касационни основания и не обосновават основателност на искането за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 778 от 16.05.2012 г. по гр.д. № 591/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: