О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София 25.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 925/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. В., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Ю. В., срещу решение №2008 от 04.11.2014 г. по гр. дело №2326/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №2255 от 02.04.2011 г. по гр. дело №6266/2012 год. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от жалбоподателката срещу [фирма], за обявяване за окончателен на предварителен договор от 23.07.2007 год. за покупко-продажба на две ателиета. Правата на собственост, които е следвало да бъдат прехвърлени на ищцата са прехвърлени на трето за процеса лице, преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Неоснователни са доводите за неправилно недопускане на изменение на иска по реда на чл.214 ГПК. След предявяването на иска ищцата е поискала да бъде изменена търсената защита като ответникът бъде осъден да и заплати 222 300 лв., равняващи се на 124 000 евро. Изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата..
Жалбоподателката е изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: 1/ Притежава ли правен интерес ищецът в производството по иск с правно основание чл.19 ЗЗД да предяви осъдителен иск, ако след подаване на исковата молба недвижимият имот е продаден на трето, неучастващо в производството лице, което не е страна по предварителния договор? 2/ Длъжен ли е съдът да отмени определението си за даване ход по съществото, в случай че в деня на съдебното заседание и преди постановяване на решението, страните са поискали производството да бъде спряно по общо съгласие за постигане на спогодба? Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са две решения на ВКС. Посочени са ППВС и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2008 от 04.11.2014 г. по гр. дело №2326/2014 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от жалбоподателката въпроси не обуславят крайното решение. Въззивният съд не е приел, че липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск, а че това не може да стане по реда на чл.214 ГПК. Въпросът дали е трябвало производството да бъде спряно по общо съгласие за постигане на спогодба е правноирелевантен, защото след като ответникът оспорва касационната жалба, то към настоящия момент такова общо съгласие липсва.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2008 от 04.11.2014 г. по гр. дело №2326/2014 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.