5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 25.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 600/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 487/ 14.06.2013 г. по гр.д.№ 1129/ 2012 г. на РС- Пазарджик, потвърдено с решение № 502 от 7.11.2013 г. по гр.д.№ 660/2013. на ОС- Пазарджик е отхвърлен искът, предявен от А. Б. и А. Б. против С. Г. М. и П. С. М. за премахване на основание чл.109 ЗС на една сграда- барбекю и ограда, поставена между имотите на страните, които са съседи. Със същите решения е уважен насрещният иск, предявен от С. М. и П. М. и А. Б. и А. Б. са осъдени да премахнат един гараж, лозови насаждения с метална конструкция и един димоотвод, построени в собствения им имот, които пречат на съседите и смущават правото им на ползване на собствения им имот.
Решението е обжалвано от ищците А. Б. и А. Б., като жалбата се отнася както за отхвърляне на техния иск, така и срещу уважаване на насрещния иск, предявен от ответниците М..
По отношение отхвърлянето на първоначалния иск за премахване на оградата касаторите поддържат, че решението противоречи на практиката на ВКС, за каквато сочат р.№ 401/ 21.07.2009г. по гр.д.№ 2770/ 2008г. на ВКС, ІІ г.о. По отношение отхвърляне на иска за премахване на сградата /барбекю/ се поставя правния въпрос дали съставлява процесуално нарушение непроизнасянето от съда по истинността на един документ, при положение, че е открита процедура по оспорването му, като се има предвид у-ние № 117/ 26.08. 2011 г. на главния архитект, според което сградата / барбекю/ е търпим строеж. По този въпрос се иска произнасяне от ВКС на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторите смятат,че то ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В жалбата и изложението срещу уважаване на насрещния иск се поставят следните правни въпроси:
1. намира ли приложение и основателен ли е искът по чл.109 ЗС при всички случаи на допуснати нарушение на строителните правила и норми от собственик на съседен или съсобствен имот ? По този въпрос се твърди, че произнасянето от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, а именно на р.№ 782/ 5.07. 2010 г. по гр.д.№ 946/2009 г., І г.о., р.№ 132/ 30.03.2010 г. по гр.д.№ 66/2009г., І г.о., р.№ 139 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4657/2009г., І г.о., р.№ 424/ 1.12. 2010 г. по гр.д.№ 1482/ 2009г., ІІ г.о. и р.№ 150/ 25.05.2011 г. по гр.д.№ 551/ 2010 г., ІІ г.о., което съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
2.Противоправно действие ли е извършването на строителна дейност в собствен имот без строително разрешение с цел ползване на имота по предназначение /както е в случая- изваждане на коминно тяло- димоотвод от кухня, която няма комин/ и коя компонента от правото на собственост- владение, ползване или разпореждане трябва да е нарушена, за да е налице пречка за упражняването му – по този въпрос се твърди, че решението на въззивния съд противоречи с практиката на ВКС, изразена в опр.№ 959/ 12.10. 2010 г. по гр.д.№ 551/ 2010 г. и р.№ 150/ 25.05.2011 г. по гр.д.№ 551/ 2010 г., ІІ г.о.
Ответниците не вземат становище по касационната жалба.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По първоначалния иск.
1.Същият е отхвърлен с мотиви, че сградата /барбекю/ е призната за търпим строеж и височината й от 3.50 м. е в рамките на допустимата височина от 3.60 м. за второстепенна постройка на допълващото застрояване по чл.46, ал.2 ЗУТ, поради което същата не пречи на ищците да упражняват правото си на собственици на съседния имот. Относно оградата е посочено, че тя също отговаря на нормативните изисквания, не се намира в имота на ищците и не им създава пречки като собственици да го ползват.
По отношение на тази част от решението касаторът поставя като правен въпрос дали съставлява процесуално нарушение непроизнасянето от съда по истинността на един документ, за който е открита процедура по оспорването му, като се има предвид у-ние № 117/ 26.08. 2011 г. на главния архитект, според което сградата / барбекю/ е търпим строеж. Съгласно т.1 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК правният въпрос, по който се иска произнасяне от ВКС, трябва да е определящ за решението на въззивния съд и за крайните правни изводи, които са обусловили разрешаването на правния спор. Проверката дали формулираният от касатора правен въпрос има такова значение за делото се прави въз основа на мотивите към въззивното решение. В настоящия случай е видно, че решението за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС за премахване на сградата /барбекю/ е взето след обсъждане на всички относими доказателства, събрани по делото- данните по плана на населеното място, предвижданията за застрояване, попълване на плана с нови обекти, заключението на техническата експертиза и др. Сред обсъжданите доказателства е и у-ние № 117/ 26.08.2011 г. за признаване на сградата за търпим строеж, като при поставянето на правния въпрос некоректно се твърди, че съдът не се произнесъл по истинността на този документ. От мотивите към въззивното решение е видно, че съдът е приел за неоснователни възраженията относно доказателствената стойност на този документ- т.е. оспорването му е било разгледано, но е намерено за неоснователно. Следователно изводите на съда са обусловени не само от у-ние № 117, а от всички доказателства по делото, поради което и въпросът за верността на този документ не е бил определящ за крайния изход на спора относно премахване на сградата-барбекю и съответно същият въпрос не би могъл да обоснове допустимост на касационното обжалване. Съгласно т.1 от ТР № 1/ 2010 г. наличието на относим правен въпрос е обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че тази предпоставка в случая не е налице, поради което в частта, с която искът за премахване на сградата-барбекю е отхвърлен, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
2.В частта за отхвърляне на иска за премахване на оградата се поддържа, че въззивното решението противоречи на р.№ 401/ 21.07. 2009 г. по гр.д.№ 2770/ 2008 г., ІІ г.о. Не е посочено кой е правният въпрос, общ за двете решения и разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено от ВКС в производство по чл.290 ГПК. Освен това от съпоставката между двете решения е видно, че те са постановени при различна фактическа обстановка, тъй като в обжалваното решение е прието, че оградата е съобразена с нормативните изисквания и не се намира в имота на ищците, докато в решението на състава на ВКС се касае за построяване на сграда от трето лице, попадаща в имота на ищеца.
По жалбата относно уважаване на насрещния иск.
1.Според изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, постановявайки да се премахнат гаража, димоотвода и металната конструкция за лози, изградени в двора на ищеца / ответник по насрещния иск/, въззивният съд е приел, че във всички случаи на допуснати нарушения на строителните правила и норми искът по чл.109 ЗС се явява основателен.
Видно е от мотивите към въззивното решение обаче, че такова принципно и обобщаващо становище по поставения правен въпрос въззивният съд не е изразявал. По делото са обсъждани конкретни доказателства- заключение на вещото лице, свидетелски показания, обяснения на страните, данни за разположение на сградите / /гаражите/ в двата имота, данни за наводняване гаража на М., нарушените изискванията на строителните правила и норми за строеж на калканни сгради на вътрешната регулационна линия и въз основа на всичките тези доказателства е направен извод, че гаражът на касатора пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху своя имот и гаражи и следва да се премахне. Следователно поставеният правен въпрос не отговаря на изискванията да бъде общ и принципен и да изисква еднакво разрешение по всички дела, по които възниква, поради което чрез него също не може да се обоснове допустимост на касационното обжалване.
Отделно от казаното следва да се посочи, че по смисъла си даденото разрешение на спора във въззивното решение не противоречи и на представената съдебна практика, тъй тя е формирана по други правни въпроси и при различие във фактическата обстановка- така по р.№ 782/ 5.07.2010 г. по гр.д.№946/2009г. искът е за затваряне на врата, намираща се на вътрешната регулационна линия и премахване на навлизаща в имота на ищеца стреха на жилищна сграда; р.№ 132/ 30.03.2010 г. по гр.д.№ 66/2009г. има предвид премахване на септична яма, построена в имота на ответника на недопустимо отстояние от регулационната линия; р.№ 139 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4657/2009г. І г.о. е за това, че когато няколко сгради са под един покрив, следва да се премахват само тези, които пречат на съседния имот; р.№ 424/ 1.12. 2010 г. по гр.д.№ 1482/ 2009г. ІІ г.о. и р.№ 150/ 25.05.2011 г. по гр.д.№ 551/ 2010 г., ІІ г.о. акцентират върху това, че само засягането на правота на собственост, а не на други права /напр. психически дискомфорт/, е основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС и че исканата защита следва да бъде адекватна на неоснователното въздействие върху имота. По обединяващия всички решения правен въпрос, че искът по чл.109 ЗС дава защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, с което се създават пречки за осъществяване правомощията на собственика върху даден имот в техния пълен обем, въззивното решение не противоречи, а е в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.109 ЗС, обобщена с ТР № 31 /84 г. на ОСГК на ВС , както и с практиката, формирана от решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
2.Вторият правен въпрос по уважения насрещен иск за премахване на димоотвода е формулиран в смисъл, дали извършването на строителни дейности / макар и без разрешение/ с цел собственият имот да може да се ползва по предназначение, е противоправно действие по смисъла на чл.109 ЗС. За да уважи иска в тази част, въззивният съд се е позовал на данните, че димоотводът е изведен от кухнята, която няма комин, което е в нарушение на чл.112 от Наредба № 7/ 2003 г . за правила и нормативи за жилищата, като пушекът от този димоотвод одимява и съседите, което е преценено като смущаване на спокойното ползване на техните имоти. Следователно решаващото обстоятелство за премахване на това устройство/ димоотвода/ е свързано с това, че то пречи на ищците да ползват имота си, и е без значение с каква цел е изградено и дали има строително разрешение. Правният въпрос, формулиран от касатора, е неотносим към спора и затова не може да обоснове допускане на жалбата до разглеждане.
3.По отношение на металната конструкция за лози искът е уважен също по съображения, че тя пречи на ищците за ползване на собствения им имот, като се запушват улуците и се затруднява оттичането на водата от покрива на сградата. За тази част от решението липсва изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поставяне на правния въпрос, разрешен от въззивния съд, както и аргументи за наличие на някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК.
Пред ОСГК на ВКС е образувано ТД № 4/2014 г. по въпроса необходимо ли е ищецът по чл.109 ЗС във всички случаи / има се предвид и случаи, когато строежът е незаконен или в нарушение на строителни права и норми/ да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Висящото тълкувателно дело обаче не е основание за спиране на настоящото производство, тъй като от мотивите към въззивното решение е видно, че строежите, които следва да се премахнат, са изградени както без строителни книжа и в нарушение на нормативните изисквания, така и създават пречки за ползване на имота на ищеца- т.е. не се касае за идентични правни въпроси, изискващи да се изчака решението по ТР № 4/ 2014 г.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 502 от 7.11.2013 г. по гр.д.№ 660/2013. на ОС- Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: