1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр.София, 25.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3162/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на А. К. Т., поставен под пълно запрещение, действащ чрез настойника си Е. П. Д., срещу определение на Варненски окръжен съд № 1516 от 14.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 1374/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Варненски районен съд от 21.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 7503/ 2018 г. и по този начин е отхвърлено искането на частния жалбоподател за издаване на разрешение да се откаже от право на ползване върху недвижим имот, съставляващ 1/6 ид.ч. от дворно място и вилна сграда в [населено място].
Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като е постановено въз основа на неправилното разбиране, че по искането му е приложима разпоредбата на чл.130 ал.4, а не тази на чл.130 ал.3 СК. Според него отказът от право на ползване върху недвижим имот не е изначално нищожен, а е акт на разпореждане и може да бъде извършен при дадено разрешение от съда. Поддържа също, че в случая не е налице същински отказ от правото на ползване, тъй като такъв ще бъде направен само при условие че в негова полза в същия обем (1/6 ид.ч.) бъде учредено право на ползване върху друг недвижим имот – апартамент в [населено място]. Счита, че сделката е в негов интерес, тъй като ползването на апартамент в града е много по-благоприятно за неговото битие от ползването на вилен имот извън чертите на града. Поради това моли въззивното определение, с което е отказано исканото разрешение, да бъде отменено, а като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига процесуалноправните въпроси нищожен ли е отказ от право на ползване върху недвижим имот от поставено под пълно запрещение лице, ако облагодетелстваният от този отказ е обвързан да учреди на запретения право на ползване върху друг имот и настойническият съвет е съгласен; съставлява ли разпоредителна сделка, която може да бъде извършена с разрешение на районния съд, замяната на учредено право на ползване на пълно запретено лице с право на ползване върху друг имот; валиден ли е договор (и какъв ще е неговия вид), с който пълно запретено лице се отказва от учредено му право на ползване върху недвижим имот, а облагодетелстваната от този отказ страна учреди на пълно запретения право на ползване върху собствен неин недвижим имот. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е установил, че производството по делото е образувано по молба на настойника на А. К. Т., с която е поискано от районния съдия разрешение последният да се откаже от учреденото му право на ползване върху 1/6 идеална част от дворно място и вилна сграда в м.”Т.”, [населено място], при условие, че брат му (М. К. Т.) му учреди право на ползване върху 1/6 ид.ч. от апартамент № 124, находящ се в [населено място], в сграда на [улица]. Съдът констатирал, че с влязло в сила решение А. Т. е поставен под пълно запрещение и че за негов настойник е назначена Е. П. Д.. Запретеният е титуляр на правото на ползване върху 1/6 ид.част от дворно място и вилна сграда, а брат му е собственик на апартамент в [населено място]. Съставен е проект за нотариален акт, с който М. Т. учредява на А. Т. право на ползване върху 1/6 ид.ч. от апартамента си. Съдът посочил, че искането е за даване на разрешение не за придобивната сделка, а за тази, с която А. Т. се отказва от правата си. Според съда такъв отказ би бил нищожен, поради забраната по чл.130 ал.4 СК, приложима за действията на пълно запретените по силата на препращането по чл.165 ал.4 СК. Не е приложима разпоредбата на чл.130 ал.3 СК, тъй като нормата на ал.4 е специална по отношение на нея и я изключва. Съдът посочил още, че не е допустимо изобщо да се коментира дали отказът е в интерес на запретеното лице, тъй като това би имало значение само ако се иска разрешение за извършване на действителна сделка, а в случая от съда се иска да разреши извършването на нещо, изрично забранено от закона. Съдът отказал да обсъжда има ли интерес запретеният от учредяване на право на ползване върху апартамент на брат му като посочил, че това би имало значение само при двустранна сделка, при която запретеният получава насрещна престация. Случаят не е такъв, тъй като по делото е налице само обещание от трето лице да учреди право на ползване на А. Т..
С оглед тези мотиви на въззивния съд, от повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси само първият е относим към правните разрешения в обжалваното определение. Той обаче няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът урежда разрешаването му пълно и ясно и не е налице неправилна практика, която да се нуждае от осъвременяване или промяна. Отказ от право на ползване върху недвижим имот от лице, поставено под пълно запрещение, би бил нищожен, независимо дали за извършването на това разпоредително действие съдът е дал разрешение. Разпоредбата на чл.130 ал.3 СК допуска такова разрешение да бъде издадено за сключване на разпоредителни сделки в интерес на малолетния или пълно запретения, но в ал.4 законодателят изрично е посочил при кои сделки дефинитивно е изключено резултатът от тях да е в интерес на посочените лица. Отказът от права, който е едностранна сделка, е именно такова действие и за него съдът не може да дава разрешение, защото законът изрично го обявява за недействителен. Недействителността би била налице и при издадено разрешение от съда. Същото е прието в обжалваното определение и поради това няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
Останалите два въпроса са необуславящи. Пред въззивния съд не е стоял въпроса за издаване на разрешение за извършване на двустранна сделка, нито такова е искано от районния съд. Показателно за отправеното искане е приложената към молбата на настойника проекто-декларация за отказ от право, която обективира едностранна сделка от страна на пълно запретения. За извършване на сделка, при която срещу направения отказ от право на ползване запретеният получава насрещна престация, не е искано разрешение. Съответно не са разглеждани от въззивния съд и не обуславят акта му въпросите съставлява ли разпоредителна сделка, която може да бъде извършена с разрешение на районния съд, замяната на учредено право на ползване на пълно запретено лице с право на ползване върху друг имот и валиден ли би бил такъв договор, както и какъв е неговия вид.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Варненски окръжен съд № 1516 от 14.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 1374/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: