2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
425
гр. София, 26.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1298 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. Й., действаща със съгласието на баща си Й. С. Й., представлявана от адв. П. К., срещу определение 210 от 23.01.2019г. по т.д. № 6392/2018г. на САС, 9 състав, с което е потвърдено определение от 05.01.2019г. по гр.д. № 14330/2018г. на СГС, ГО, І-1 състав за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Пловдив.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – нарушение на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. Поддържа, че приетите изменения на чл. 115 и чл. 119 ГПК не съответстват в пълна степен на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност. Твърди, че Регламентът е пряко приложим и няма пречка всеки да се позове пряко на неговите разпоредби. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК , като сочи следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и от значение за точното прилагане на европейското законодателство:
1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?
2. Като се имат предвид съответни текстове от раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т. 15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяваване на иск срещу застраховател на територията на ЕС?
4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента?
5. С промяната на подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития от преди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия?
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка е направила и искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е приел, че с измененията на чл.115, ал.2 и чл.119, ал.3 ГПК е уредена местна подсъдност по искови претенции за заплащане на обезщетение по КЗ, за която е прието, че съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание. Посочил е, че ищцата има постоянен и настоящ адрес в [населено място], обл. П., а ПТП е настъпило в района на [населено място], област П.. Възивният съд е приел, че ищецът е сезирал СГС, който не е местно компетентен да разгледа предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, а такъв е ОС – Пловдив, в чийто район са настоящият и постоянният адрес на ищцата и е настъпило събитието.
Въззивният съд е изложил съображения за неприложимост на Регламент (ЕС) № 1215/2012г., тъй като той урежда международната компетентност при спорове с международен елемент, какъвто в случая липсва, и е посочил, че вътрешното право е уредило по императивен начин въпроса за подсъдността.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
С формулираните въпроси частният жалбоподател цели да аргументира поддържаната от него в частната касационна жалба теза, че ищецът може да предяви пряк иск срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя на основание чл. 105 ГПК, както и че разпоредбите на чл. 115 и чл. 119 ГПК не съответстват на раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Основните мотиви на въззивната инстанция за неоснователност на твърденията и доводите на ищеца относно местната подсъдност се основават на приложимия процесуален закон – чл. 115, ал. 2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, и неприложимост на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, предвид липсата на твърдение за наличие на трансгранични последици. В обжалваното определение липсва произнасяне по твърденията на частния жалбоподател за ограничаване на правата на пострадалото лице, включително и на правото му на защита от вече упълномощен адвокат и по формулираните във връзка с тези твърдения въпроси, поради което не е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Релевантният процесуалноправен въпрос се отнася до приложението на чл. 115, ал. 2 ГПК /редакция след изменението, обн. ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ и по него има формирана практика на ВКС, обективирана в определение № 536/31.12.2018 г. по ч. т. дело № 2917/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о. Според практиката на ВКС с изменението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на специалната местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или по местонастъпване на застрахователното събитие, които отчитат интересите на ищеца. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Посочената практика се споделя от настоящия съдебен състав и поради липсата на промени в законодателството и обществените отношения не се налага да бъде променяна. В конкретния случай въззивният съд съобразно конкретните факти /постоянен и настоящ адрес на ищцата в района на Окръжен съд Пловдив и ПТП, настъпило в района на област П./ е преценил, че местно компетентен съд да разгледа предявения иск е Окръжен съд Пловдив, съответен на предвидените в чл. 115, ал. 2 ГПК алтернативни възможности за предявяване на иска.
В рамките на Европейския съюз процесуалната уредба на местната подсъдност е предоставена на компетентността на отделните държави-членки на ЕС, докато процесуалните норми, регламентиращи международната компетентност на съдилищата, предвидени в Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета, уреждат процесуалните отношения с международен елемент /трансгранични последици/. При възникнал спор за присъждане на имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпили в държава–членка на ЕС на лице – гражданин на същата държава, които вреди са причинени при управление на МПС с регистрация в държавата–членка и застраховано в застрахователно дружество със седалище в същата държава–членка, липсва трансграничен елемент. По отношение на този спор се прилагат процесуални правила относно местната подсъдност на тези спорове в рамките на съответната държава-членка.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По същите съображения е неоснователно и искането за отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 ГПК, тъй като тълкуването на сочения от частните касатори Регламент не е от значение за правилното решаване на настоящето дело.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 210 от 23.01.2019г. по т.д. № 6392/2018г. на САС, 9 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: