4
гр. д. № 3574/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 425
София, 26.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание 17 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3574/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. К. И. е подала касационна жалба срещу решение № 6964 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 9278/2009 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение по гр. д. № 5552/2004 г. на СРС, 36 с-в, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторката срещу Б. [фирма] иск по чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) за установяване, че ответникът не е собственик на апартамент № 1, намиращ се в партерния етаж на сградата, с административен адрес [улица], вх. Б. В касационната жалба се поддържа, необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението към нея се иска допускане на касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора за това: прилага ли се по аналогия чл. 17а ЗППДОбП отм. и при преобразуване на общински предприятия (фирми) в търговски дружества с общинско имущество. Поддържа се наличието и на трите основания по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК без да се мотивират детайлно.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че касаторката, ищца по иска, през 1998 г. е сключила договор за наем за апартамента, предмет на иска с Б. – С., Е.. През 1994 г. е била уведомена, че имотът е общинска собственост. През 2003 г. тя е подала молба до СО-район С. за закупуване на имота, на която й е отговорено, че имотът е собственост на Б. [фирма] по силата на приватизационна сделка, поради което не е със статут на общинска собственост. Поканена е да сключи нов договор за наем с новия собственик на имота. Това е мотивирало ищцата да предяви иска, за да установи, че търговското дружество не е собственик на имота, а той е останал общинска собственост.
По делото е установено и това че сградата, в която се намира процесния апартамент, е построена през 1955 г. от държавата и е била, предоставена за стопанисване на Софжилфонд с решение на СГНС от 28.04.1955 г. С решение на ИК на ОбНС – С., [населено място], взето на 30.06.1989 г., е образувана общинска фирма Б.-С.. Апартаментът е бил включен в капитала на общинската фирма, за което е направено отбелязване в акта за държавна собственост. През 1991 г. общинската фирма Б. „С.” е преобразувана в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност (Е.) на основание чл. 62 ТЗ, с предмет на дейност поддържане на благоустройствени и комунални фондове в общината, строителство и ремонт и стопанисване на държавния фонд, предоставен към баланса на дружеството.
Процесния апартамент е бил включен в капитала на дружеството, за което е било взето решение № 1, по протокол № 43 на В. от 1991 г. на община „С.”.
Косвено доказателство за това е и установеното с приета икономическа експертиза, че в счетоводството на Р. „Софжилфонд” към 01.08.1973 г. е била заведена като дълготраен актив шестетажна сграда, намираща се на [улица], с описани отделни жилищни обекти. По балансовите сметки на Б. „С.” към 01.04.1988 г. също е описана тази сграда. По данни от баланса към 31.12.1997 г. и инвентаризационния опис към 01.01.1997 г. по баланса на Б. [фирма] е бил включен апартамента, предмет на иска.
С решение № 40 от 1998 г. на Столичната общинска агенция по приватизация, публикувано в ДВ бр. 139/1998 г., е открита процедура за приватизация на Б. [фирма]. Тя е започнала с продажбата на 75 % от капитала на дружеството. С решение от 09. 07.1999 г. на СГС, ф. отд. е постановено вписване на прехвърляне на 75% от капитала на дружеството от Столична община на Б. [фирма], а с решение от 01.09.1999 г. е постановено вписване на преобразуването на дружеството от О. на АД.
Въз основа на тези факти и при позоваване на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), съдът е намерил, че апартаментът е станал собственост на търговското дружество, към предявяване на иска не е общинска собственост, поради което искът е неоснователен.
Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационна проверка по поставеният материалноправен въпрос. Той е разрешен при правилно прилагане на закона. От самото заглавие на нормативния акт следва извода, че разпоредбите му се отнасят както за държавно имущество така и за общинско такова, което е включено в капитала на преобразувана държавна, съответно общинска фирма. В този смисъл е и задължителната практика на съда по прилагане на нормата. Развитите съображения на съда, че в редакцията на закона от 1991 г. не се съдържа нарочна уредба за вещноправните последици от преобразуването на общинско предприятие в търговско дружество, но че това се извежда от чл. 1 на ЗППОБП отм., в какъвто смисъл е и по-късното поясняване на нормата с Постановление № 201 на МС от 25.10.1993 г., са в съответствие с нормативната уредба и формираната съдебна практика, която е последователна и безпротиворечива.
Съобразно изложеното поставеният материалноправен въпрос не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Не са мотивирани в изложението на касационната жалба и наличието на конкретните основание визирани в т. т. 1-3 на чл. 280, ал.1 ГПК, задължение за което има касатора по аргумент от чл. 284 ГПК.
При този изход на касационното производство касаторката ще бъде осъдена на основание чл. 78 ГПК да заплати на ответника по касация [фирма], [населено място] направените от него разноски за това производство в размер на 500 лв., установени с договор за правна помощ от 01.04.2013 г., сключен с адв. К. П. от САК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6964 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 9278/2009 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение по гр. д. № 5552/2004 г. на СРС, 36 с-в, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторката срещу Б. [фирма] иск по чл. 97, ал.1 ГПК (отм.) за установяване, че ответникът не е собственик на апартамент № 1, намиращ се в партерния етаж на сградата, с административен адрес [улица], вх. Б.
ОСЪЖДА С. К. И., от [населено място], [улица], вх. Б, ап. 1 да заплати на [фирма], гл. София сумата 500 (петстотин) лева, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: