О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
425
Гр. София 29.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 139/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Г. Ч. Г. от[населено място], против решение № І-80/19.10.2010 г. по гр.дело № 1398/2010 г. на Б. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 802/28.06.2010 г. по гр.дело № 7857/2009 г. на БРС, в частта с която е прието за установено по отношение на А. А. А., че Г. Ч. Г. е собственик на движими вещи, на стойност 3094.33 лв. и е осъден да предаде владението на подробно индивидуализираните в диспозитива на решението вещи, както и в частта, с която А. А. А. е осъден да й заплати сумата от 3094.43 лв., представляваща реализирани разходи за извършване на подобрения в жилището, ведно със законната лихва и вместо това е постановено решение, с което исковете за собственост на претендираните движими вещи и ревандикирането им, както и искът за заплащане на сумата 3094.43 лв., представляваща реализирани разходи за извършени подобрения в жилището на ответника са отхвърлени, а в останалата част обжалваното решение е потвърдено. Касаторката счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, защото решението било в противоречие с практиката на ВКС, съгласно ТР № 6/1974 г. на Пленума на ВС, както и противоречи на съдебната практика отделни състави на ВКС – решение № 673/17.09.2009 г. по гр.дело № 2806/2008 г.
Ответникът по касационната жалба А. А. А. от[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да отмени първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени исковете на касаторката за ревандикиране на движими вещи и да постанови въззивния си акт, с който ги е отхвърлил, въззивният съд е изложил съображения за недоказаност на всяка една от конкретизираните й претенции. Касаторката не е посочила материалноправен, или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в цитираното от нея решение № 673 по гр.дело № 2806/2008 г. на ВКС на РБ, в което е разгледано подобно правоотношение, по повод на спор за собственост на движими вещи и исковете са отхвърлени, поради тяхната недоказаност, с оглед на изискванията, които поставя материалноправната норма на чл.108 ЗС. Позоваването на ТР № 6/74 г. на Пленума на ВС, с което е създадена задължителна съдебна практика, относно приложението на чл. 72 и чл.74 ЗС е неотносимо към предявения, но отхвърлен от въззивния съд иск по чл.59 ЗЗД, при отсъствие на конкретен правен въпрос, посочен от касаторката и относим към някое от основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в хипотезите на чл.280, ал. 1 т. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решени е№ І – 80 от 19.10.2010 г. по гр.дело № 1398/2010 г. на Б. окръжен съд, по касационната жалба на Г. Ч. Г. от[населено място], с вх. № 9825/19.11.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: