О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 03.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 29/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Д. чрез неговия пълнмощник адв. Е. П., против въззивно решение № 2017 от 08.09.2017 г. по в.гр.д. № 3676/2016 г. на Софийския апелативен съд. В касационната жаба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил наведените с въззивната жалба оплаквания и аргументи, както и че е основал решението си на приетото във въззивната инстанция заключение на съдебно- почерковата експертиза, без да анализира същото във връзка с всички обстоятелства по делото.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на каационно обжалване касаторът твърди, че взивният съд е процедирал в противоречие с ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е изпълнил задължението си служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните относими и допустими доказателства без ограничение във времето, за да осигури правилно приложение на императивна правна норма. Поставени са и въпросите налице ли е приоритет на задължението на съда, визирано в чл. 10 ГПК, за установяване на истината и осигурявяне на възможност и съдействие на страните за установяване на фактите от значение за решаване на делото, както и въпросът налице ли е задължение на съда да анализира обективно, всестранно и пълно събраните по делото доказателства. По тези въпроси се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 К., като сочи, че произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация П. И. И. изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационна проверка.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Окръжен съд- Монтана, постановено на 01.06.2016 г. по гр.д. № 76/2015 г., с което е обявено за нищожно саморъчно завещание от 19.03.2015 г., оставено от И. Д. И. в полза на М. Г. Д., и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен изцяло констативен нотариален акт за собственост № 157 от 03.04.2015 г., т.2, дело № 188/2015 г. на нотариус В. Т.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че саморъчното завещание е нищожно поради неспазване на изискуемата от закона форма, тъй като текстът в завещанието не е написан от завещателя. Изводът е обоснован с приетите по делото три съдебно- графологични експертизи, еднолична и две тройни, които след извършено изследване на предоставения доказателствен материал са достигнали до извод, че завещанието е подписано от завещателя, но текстът не е написан от него, а от друго лице.
По делото е установено, че със саморъчно завещание от 19.03.2015 г. И. Д. И. завещал на М. Г. Д. цялото свое движимо и недвижимо имущество. И. Д. е починал на 23.03.2015 г. Негов наследник по закон е П. И. И..
На 15.03.2015 г. И. Д. е постъпил за лечение в неврологично отделение на МБАЛ “С. клиник – Св. Г.“- М., откъдето е изписан на 20.03.2015 г. с диагноза исхемичен мозъчен инсулт. На 21.03.2015 г. е приет в хирургично отделение, където е починал.
При разглеждане на делото пред първата инстанция е била назначена еднолична съдебно – графична експертиза, която е дала заключение, че завещанието е подписано от И. Д., но текстът не е изпълнен от него. Заключението е оспорено от ответника, касатор в настоящото производство, и е назначена тройна съдебно- графична експертиза, която е достигнала до същите изводи.
С въззивната жалба касаторът е релевирал довод за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че бил лишен от възможността да участва лично в съдебното заседание, в което е изслушано и прието заключението на тройната експертиза, тъй като съдът отказал да уважи искането му за отлагане на делото поради заболяване. Направил е искане за допускане на допълнителна съдебно – графическа експертиза, която след запознаване с всички медицински документи да отговори какво влияние е оказало влошеното здравословно състояние на завещателя и заболяването му върху начина на изписване на думите и налице ли е промяна в почерка на завещателя под влияние на заболяването му, или старческо изменение с оглед възрастта му/ 62 г./.
Това доказателствено искане е уважено от въззивната инстанция. Във връзка с изпълнение на задачата на експертизата са изискани документи, които да послужат като сравнителен материал, от нотариус В. Т., от МВР- М., от РУ ”Социално осигуряване”- М., от МБАЛ ”С. клиник- Св. Г.”- монтана и от Районна прокуратура М.. Тези документи са постъпили по делото и са взети предвид от вещите лица, наред със сравнителния материал, представен във връзка с изготвяне на експертизите пред първата инстанция. След проведено сравнително изследване на почерка в обсъжданото саморъчно завещание и другите документи, резултатите от което са подробно изложени в изготвеното писмено заключение и подкрепени с приложения към същото снимков материал, вещите лица са направили извод, че завещанието е подписано от завещателя И. Д., но текстът на същото не е изпълнен от лицето, сочено като негов автор. За да отговорят на въпроса дали установените различия в частните признаци, установени при изписване на завещанието, се дължгат на влошеното здравословно състояние на завещателя, вещите лица са взели предвид и данните съдържащи се в приложените по делото епикризи, и установяващи по несъмнен начин, че в периода на изговяне на завещанието И. Д. е бил във влошено здравословно състояние поради исхемичен мозъчен инсулт, по повод на който е постъпил в болничното заведение на 15.03.2015 г. Посочили са, че това заболяване, в зависимост от областта на засягане на мозъка, може да доведе до парализа, при която е налице пълна загуба на функциите на мускулите от дадена мускулна група, или до пареза, представляваща намаляване на силата и обема на двигателния акт. В резултат на това може да се стигне до атаксия /липса на равновесие и координация на мускулните движения в различна степен/, при което обикновено думите се изписват с огромни букви, изкривени и неравни. В епикризата на МБАЛ ” С. клиник- Св. Г.” от 20.03.2015 г. има данни за латентна пареза на лявата ръка на завещателя, но при изследване на почерка не се наблюдават признаци на нарушена координация при изписване на ръкописни текстове.
Всички тези доказателства са обсъдени от въззивния съд и са обосновали направения извод, че влошеното здравословно състояние на завещателя не е причина за несъответствието в почерка, с който е написано завещанието.
След проследяване на извършените от въззивния съд процесуални действие във връзка с допускането и събирането на доказателства, относими към спора, и необходими за правилното му разрешаване, настоящият състав не намира въззивният съд да е процедирал в нарушение на указанията, дадени в т.1 и 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите на касатора за допуснато нарушение се основават на превратно интерпретиране на мотивите, изложени в т.1 и 2 на цитираната тълкувателно решение. В т.1 от същото е посочено, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, както и че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Настоящото дело не разкрива специфики, обуславящи задължение на съда да следи служебно за интересите на касатора, или прилагането на императивна правна норма, установена в обществен интерес. Спорът между страните е концентриран върху установяване автентичността на саморъчното завещание, което по своя характер представлява частен диспозитивен документ. При оспорване на такъв документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на автентичността е върху страната, която се ползва от него. В случая въззивният съд е осигурил възможност на касатора да докаже, че завещанието е написано и подписано от лицето, сочено като негов автор, като е допуснал поисканата разширена съдебно – графическа експертиза и е обезпечил събирането на значителен по обем сравнителен материал. Изводите и на трите приети по делото съдебно- графични експертизи са безпротиворечиви – завещанието е подписано от И. Д., но текстът не е написан от него. И трите заключения са подробно обосновани с посочване на конретни съвпадения и различия в характерните и устойчиво проявени общи и частни признаци на почерка на завещателя, поради което само несъгласието на касатора с изводите на вещите лица не обуславя за съда задължение да назначи нова експертиза. В тази насока има трайно установена съдебна практика.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по въпроса за задължението на съда да обсъди всестранно и в пълнота събраните по делото доказателства. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него има формирана трайно установена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Невярно е твърдението, че въззивният съд е изградил решаващите изводи по спора само на приетата пред него съдебно- графическа експертиза. Видно от съдържанието на съдебния акт, обсъдени са и са взети предвид и заключенията на вещите лица, приети при разглеждане на делото пред първата инстанция, които са достигнали до същия извод.
По тези съображения въззивното решение не следва да се опуска до касациоинно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторът следва да заплати на П. И. И. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящото инстанция в размер на 2 260 лв., присъждането на които е поискано своевременно с отговора на касационната жалба и доказано с приложения към него договор за правна защита и съдействие от 14.11.2017 г., сключен с адв. С. Т..
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2017 от 08.09.2017 г. по в.гр.д. № 3676/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. Г. Д. да заплати на П. И. И. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 2 260 лв./ две хиляди двеста и шестдесет лв./
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: