2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 30.05.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и трети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 297 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е по жалба на Й. Г. Н. против постановеното на 17.07.2012 год. определение на състав на второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, по ч.т.д.№ 94 / 2012 год. , с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата страна против определение№ 3504 / 27.12.2011 год. по ч. гр. д. № 3259 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд. С последното е оставена без уважение частната въззивна жалба на Й. Н. против разпореждане № 7349 / 08.11.2011 год. по гр.д.№ 624 / 2011 год. на Асеновградски районен съд , с което е върната подадената от страната въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение . С оглед мотивите на касационната инстанция – за недопустимост на частната касационна жалба , на основание чл.274 ал.4 / ред. ДВ бр.100 от 21.12.2010 год. / вр. с чл.280 ал.2 предл. второ от ГПК , предвид търговския характер на делото и цената на предявения иск – настоящата жалба е основана на възражение относно търговския характер на сключената между страните по спора сделка , респ. нетърговски характер на делото .
Ответната страна не е взела становище по жалбата .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.275 ал. 1 ГПК . Същата е процесуално допустима , но неоснователна поради следните съображения .
За да приложи разпоредбата на чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 предл. второ от ГПК , съставът на второ търговско отделение на ТК, на ВКС , е приел , че последиците от прекратяването на договора за продажба на бъдеща селско-стопанска продукция, сключен между страните , предпоставят търговски характер на делото , имащо за предмет установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.410 от ГПК – за установяване вземане на ищеца [фирма] спрямо ответника – настоящ жалбоподател , в размер на 6 000 лева – авансово платена цена, подлежаща на връщане на отпаднало основание, предвид развалянето на сделката .
Чл.280 ал.2 предл. второ от ГПК визира търговски характер на делото , който като понятие / „ търговско дело „ / не е дефиниран от закона . Критерият за „ търговско дело „ е по-широк от преценката на понятието „ търговска сделка „ и „ търговски спор, „ по смисъла на чл.365 т.1 – т.5 от ГПК . / Така опр. № 140 от 22.06.2011 год. по т.д.№ 611 / 2011 год. на ІІ т.о. на ТК на ВКС / . Всички търговски спорове по чл.365 от ГПК предпоставят образуването на търговско дело , без да изчерпват хипотезите на същото . Съгласно чл.365 т.1 ГПК търговски е спорът , уреждащ последиците от прекратяването на търговска сделка , т.е. последици от преустановяването на облигационната връзка между страните, като в конкретния случай се касае за реализиране последици на развалянето на търговска сделка . По аргумент от включването към търговските спорове и на исковете за установяване недействителност на търговски сделки, видно е , че законодателят не изключва търговския характер на спора от факта на изначално невъзникване на последиците на действителна търговска сделка , респ. не би имало основание да го изключи и от факта на заличаването им с обратна сила , с оглед развалянето на сделката . В съдебната практика последователно е прокарана концепцията, че търговски характер имат , освен търговските спорове по чл.365 ГПК , и делата , претенциите по които произтичат от търговска сделка , без същата да е пряко правно основание на предявеното / напр . по искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.108 от ЗС между търговци – опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т.д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС /. В случая се касае за спор относно връщане даденото на отпаднало основание , поради развалена търговска сделка . Неоснователен е довода, че сключеният между страните договор от 28.02.2007 год. за продажба на бъдеща селскостопанска продукция не е търговска сделка , както с оглед субекта – купувач по същия / чл.286 ал.1 ТЗ / , така и с оглед правното й основание и изхождайки от обекта на разпореждането – за страната – продавач / чл.286 ал.2 вр. с чл.1 ал.1 т.2 от ТЗ / .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 116 / 17.07.2012 год. по ч.т.д.№ 94 / 2012 год. на второ търговско отделение , Търговска колегия, Върховен касационен съд .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :