Определение №425 от 8.7.2010 по ч.пр. дело №395/395 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            № 425
 
                                     София, 08.07.2010 г.
 
 
                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юли, две хиляди и десета година в състав:
 
 
                                              Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА         
                                                      Членове:  МАРИО ПЪРВАНОВ 
                                                                            БОРИС ИЛИЕВ
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №395/2010 г.
 
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Й. И., А. М. И. и М. М. И., всички от град В., подадена от пълномощника им адвокат С, срещу определение №1610 от 19.05.2010 г. по ч. гр.дело №921/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 29.01.2010 г. по гр. д. №9374/2009 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок нередовността на исковата молба. Въззивният съд е приел, че с разпореждане от 13.01.2010 г. първоинстанционният съд е дал последна възможност на ищците в едноседмичен срок от съобщението да отстранят нередовността на исковата молба като представят справка за адресната регистрация на ответника на основание чл.47, ал.3 ГПК. Съобщението за разпореждането е получено от пълномощника на ищците адвокат С на 21.01.2010 г. Нередовността на исковата молба не е отстранена, поради което правилно производството по делото е било прекратено.
Жалбоподателите не са формулирали материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Те излагат само твърдения за неправилност на определението поради нарушения на съдопроизводствените правила.
По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в потиворечие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на акта на въззивния съд до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира частните касационните жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в частната касационна жалба. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по частната касационна жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1610 от 19.05.2010 г. по ч. гр.дело №921/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 29.01.2010 г. по гр. д. №9374/2009 г. на Варненския районен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 

Scroll to Top