2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 09.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 3376/2014 година по описа на ВКС, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от Ц. С. Н. чрез процесуалния пълномощник адв.С. Х. от САК против определението на Софийския градски съд, ІІ-г въззивен състав от 11.02.2014г. по гр.д.№ 1790/2014г.
Ответникът не е подал отговор на жалбата.
С обжалваното определение е върнато като недопустимо на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК допълнението към въззивна жалба № 1037727 от 15.10..2013г.
Определението е преграждащо развитието на въззивното производство по тази жалба и е постановено за пръв път от въззивен съд, поради което Върховният касационен съд действа като втора, а не като касационна инстанция. В тази хипотеза чл.280 ГПК е неприложим и частната жалба следва да се разгледа по същество.
Софийският градски съд е приел, че допълнението към въззивната жалба вх.№ 1037727 от 15.10.2013г. е подадено след срока по чл. 259 ал.1 ГПК, изтекъл на 03.09.2013г. и тъй като въззивната жалба не е страдала от порок , тя не е могла да бъде допълнена след изтичане на срока за обжалване.
Определението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Както сам е приел въззивният съд, той е бил сезиран с подадена в срок, редовна въззивна жалба от гледна точка на изискванията на чл.260-261 ГПК и е следвало да разгледа тази жалба по същество. Допълнението към въззивната жалба няма самостоятелен деволутивен ефект и не подлежи на самостоятелно администриране.
Чл.260 ал.1 т.3 ГПК посочва, че въззивната жалба следва да съдържа указание в какво се състои порочността на първоинстанционното решение, но това не е задължителен неин реквизит. На основание чл. 262 ГПК жалбата следва да бъде оставена без движение за отстраняване на съществуващи пороци само ако не отговаря на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 ГПК. Следователно след изтичане на срока за обжалване страната по свой почин не може да допълва жалбата и да сочи нови основания за неправилност на обжалваното от нея решения.
С ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК обаче се прие, че ограниченията в дейността на въззивната дейност от посоченото в жалбата извън проверката за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, не се отнася за правната квалификация на иска и за приложението на императивен материален закон, установен в обществен интерес, защото приложението й не може да бъде обусловено от волята на страните. От това тълкуване следва, че за приложението на императивните правни норми , които съдът е длъжен служебно да съобрази, страната, която обжалва решението също може да прави доводи пред въззивния съд извън посоченото в жалбата и извън срока на обжалване. По допустимостта на доводите съдът следва да се произнесе с доклада по делото по чл.268 ГПК и така да информира страните за границите, в които ще провери правилността на обжалваното пред него решение. Затова в хипотезата на допълнение на въззивната жалба въззивният съд не трябва да я връща, а в доклада по чл.268 ал.1 ГПК да посочи кои от доводите в нея са допустими и подлежат на разглеждане.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба при съобразяване на мотивите на настоящото определение.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Софийския градски съд, ІІ-г въззивен състав от 11.02.2014г. по гр.д.№ 1790/2014г. за прекратяване на производството по делото по допълнението на въззивната жалба на Ц. С. Н. вх.№ 1037727 от 15.10.2013г. и връщане на тази жалба.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за разглеждане на делото по същество съобразно мотивите на настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: