О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 20.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1778 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 1* от 24.06.2009г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд е отменено решение № 3 от 25.01.2008г., постановено по гр.д. № 831/2000г. на Пловдивски РС в частта, с която е извършена делбата и вместо това четирите допуснати до делба обекта на правото на собственост са разпределени по следния начин по чл. 292 от ГПК/отм/: в дял на С. М. К., притежаващ 3/12 ид.ч. от делбените имоти е предоставен в дял магазин № 1 със застроена площ 27 кв.м., ведно с 9,34 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното место с площ 204 кв.м., съставляващо поземлен имот 1354 от кв. 296 по плана на ЦГЧ на гр. П., ул. Гладстон” № 60 на стойност 56 240 лв., в общ дял на наследниците на К. М. Б. , по отношение на който делбата е допусната с квота 1/12 ид.ч. : Е. С. Н., Л. С. С., К. Г. А. , Х. Г. П. и М. Г. К. е даден офис № 1 със застроена площ от 22 кв.м., ведно с 8,02% ид.ч. от общите части на сградата и правото на собственост от същото дворно место на обща стойност 48 300 лв., в дял на Л. В. Ш., за който делбата е допусната при квота 4/12 ид.ч. е предоставен в дял магазин № 2 със застроена площ 66,60 кв.м., ведно с 21,86% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното место на обща стойност 131 600 лв. и в дял на Т. В. Ш., за която дебата е допусната при квота 4/12 ид.ч. е предоставен в дял ресторант с площ 140,60 кв.м. покрита тераса на ресторанта с площ 89,50 кв.м. и стълбище от първия за втория етаж на ресторанта с площ 9,40 кв.м., ведно с 60,78% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост от същото дворно место на обща стойност 365 990 лв. Неравенството в стойността на дяловете от делбените имоти и получените в собственост реални обекти са уравнени в пари. Оставено е в сила решението на РС в частта, с която са отхвърлени претенциите на С. М. К. против Т. и Л. Ш. за по 49000лв. от всеки един от тях, съставляващ разликата от полученото от него обезщетение за това, че е бил лишен от ползването от делбените имоти за периода 25.03.1998г.-21.01.2004г. и и действителната пазарна цена на наема за тях и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Е. С. Н., Л. С. С., К. Г. А. , Х. Г. П. и М. Г. К. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване против същите съделители в размер по 16 333 лв. от всеки от двамата.
Против това решение са постъпили две жалби.
В касационни жалби на С. М. К. се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, поради това, че не е спазено изискването получения дял в натура по пазарна стойност да съответства на стойността от квотата му от делбените имоти и поради нарушение на чл. 31, ал.2 от ЗС, тъй като не е отчетено, че Ш. ползват делбените имоти чрез притежаваното от тях събирателно дружество, в което са единствени съдружници. Съобразно това са поставени в изложението към касационната жалба основните правни въпроси, които според този касатор се разрешават противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение от 25.11.2004г. по гр.д. № 798/2003г. на Великотърновски окръжен съд и решение № 233 от 14.08.2002г. на РС Дулово, съответно по двата формулирани въпроса.
В касационата жалба на Е. С. Н., Л. С. С. и К. Г. А. се правят оплаквания за противоречие с материалния закон на основанията, посочени и в първата жалба, прави се оплакване на допуснато процесуално нарушение поради неспазване на чл. 188 от ГПК /отм/ и практиката по приложението му поради това, че не са обсъдени останалите заключения на съдебно.-техническите експертизи и представените доказателства, че съдружници в събирателното дружество са само Т. и Л. Ш. . Прави се оплакване, че сумите за уравнение на дяловете са неправилно изчислени, че при разпределянето им не са отчетени дяловете им по ЗН, а така както е написано, получават по равно уравнение. Обосновава искането за допускане до касация с това, че въпроса за необходимостта от обсъждане на всички доказателства от съда е разрешев в противоречие със задължителната съдебна практика ТР № 2/2004г. на ОСГТК и решение № 584/17.07.2008г за касационното обжалване, а за разпределението на дяловете съобразно стойността на квотата и за обезщетението за лишаване от ползване, което следва да се присъди, защото ищците са лишени от ползване без оглед на това дали ответниците ползват лично имотите, или чрез притежаваното от тях дружество се позовават на същите решения, посочени и в изложението към другата жалба и на решение № 807 от 03.12.2004г на ВКС относно разпределението на делбените имоти.
Становища по касационите жалби не са взети
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че всеки от съделителите следва да получи реален дял, тъй като те са четерима и има четири самостоятелни обекта съобразно приетия инвестиционен проект, а между тях обектите са разпределени съобразно стойността на квотата им и стойността на реалния дал. Така братът и сестрата Ш. , притежаващи най-голяма квота от делбените имоти – по 4/12 ид.ч. са получили в самотоятелни дялове двата обекта с най-висока стойност, а другите два обекта са разпределени между другите съделители съобразно квотата им от делбените имоти. Окръжният съд не е възприел варианта на разпределение, приет от РС, защото братът и сестрата не са заявили искане за разпределение в общ дял, а те имат и най-висока квота, поради което следва да получи всеки от тях по отделно имот на по-висока стойност. Веки от тях има самостоятелно имущество, съсобствеността им не произтича от наследяване от общ наследодател по коляно. За претенцията по сметки по чл. 286 от ГПК, съдът е приел, че Ш. , против които е насочена не ползват делбените имоти. Те се ползват по договори за наем от ЮЛ, в което са съдружници, но това не е лично ползване от тях като физически лица, защото ЮЛ е отделен субект на правото и трето лице за спора.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба на Е. С. Н., Л. С. С. и К. Г. А. процесуален въпрос – трябва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката по чл. 188 от ГПК/отм/ В. съд се е позовал на заключението на последната единична СТЕ, защото тя единствена е съдържала данни за процента от двора, припадащ се по правилото по чл. 40 от ЗС към всеки от дяловете, като тази част е включена и в цената на всеки от тях. При разпределение на съсобствена сграда между съделители, при което възниква етажна собственост, съдът е длъжен прилагайки правилото на чл. 40 от ЗС да определи дела, припадащ се към всеки обект от дворното место, което става обща част. Тъй като останалите експертизи са непълни и не съдържат данни в тази насока, въззивния съд не е могъл да основе решението си на тях и поради това са неотносими към предмета на спора, т.е. не са игнорирани относими към спора доказателства и не е нарушена практиката по чл. 188 от ГПК/отм/
По втория въпрос относно разпределението на имотите съобразно стойността на дяловете, начинът, по който възивния съд е извършил разпределението не противоречи на възприетия от съдебната практика най-важен критерий – размера на квотата от делбените имоти и стойността на реалните дялове. Варианта за разпределение, приет от РС е бил незаконосъобразен, защото предоставя в общ дял два имота на двама съделители, които не претендирали за предоставяне в общ дял, не наследяват общ дял по коляно, а и защото не следва четирите имота да се групират, когато съответстват на броя на съделителите. Именно поради извършеното неправилно групиране на имотите, сумите за уравнение са били по-малки. При варианта, избран от РС се държи сметка само за стойността на реалните дялове, но не се изхожда от критерия разпределението да се извършва съобразно изискването на чл. 69,ал.2 от ЗН, т.е. всеки съделител да получи реален дял от съсобствеността и разпределението да стане така, че тези, които притежават най-голям дял в съсобствеността да получат имот с най-висока стойност, а това е смисъла, заложен в решение № 807 от 03.12.2004г. на ВКС. Решението на въззивния съд е съобразено с това решение и решението на Дуловски РС, поради което не е налице противоречива съдебна практика. Величината на сумите за уравнение на дяловете, ако е спазен цитирания принцип не е самостоятелен критерий и не е въздигнат за такъв от съдебната практика.. Затова по този въпрос не е налице основание за допускане до касация.
Ако касаторите считат, че при определяне на сумите за уравнение на дяловете има допусната явна фактическа грешка, то тя не е основание за допускане на касационно обжалване, а подлежи на разглеждане по реда на чл. 247 от ГПК. Това се отнася и ако съществува за някои от касторите неяснота на кого колко следва да платят.
По третия въпрос относно това дължи ли се обезщетение по чл. 31,ал.2 от ЗС от ЮЛ, с което е сключен наем за делбените имоти, чийто съдружници са двамата съделители, решението на въззивния съд е съобразено с практиката по чл. 31, ал.2 от ЗС. Предпоставка за присъждане на обезщетение по този текст е ползването да е лично от някой от съсобствениците, а тя не е налице, видно от доказателствата по делото. Едва при наличието на тази предпоставка е относим към спора въпроса, поставен в решението на цитираното решение на Дуловски РС за това ползващия лично имота съсобственик пречи ли на другите съсобственици да го ползват. По делото е установено, че делбените имоти се ползват под наем от събирателно дружество. То е ЮЛ – търговец и дори съделителите да притежават единствено дялове от него, то е отделен правен субект и трето лице за съсобствеността, поради което то не дължи обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС. Третото лице – събирателно дружество не е съсобственик и с него не могат да се уредят отношения по сметки в делбеното производство. Представената от касаторите съдебна практика по чл. 31, ал.2 от ЗС е неприложима, поради което и по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 24.06.2009г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част относно начина на разпределение по чл. 292 от ГПК /отм/ и по сметките относно обезщетението по чл. 31, ал.2 от ЗС по касационните жалби на С. М. К. и на Е. С. Н., Л. С. С. и К. Г. А. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: